уверена, уверено, мн. уверени, прил. 1. Който вярва в нещо; убеден, сигурен. Уверен в добрия край. Уверен е, че ще успее. 2. Който съдържа и/или изразява вяра, сигурност, твърдост. Уверен глас. Уверени стъпки. Уверен поглед. // нареч. уверено. Вървя уверено. // същ. увереност, увереността, ж.
Съновник: Уверение
ако даваш или ти дават насън, ще се опитат да те измамят в документна сделка.