мн. трибуни, м. 1. Истор. В древния Рим — длъжностно лице, избрано да защитава интересите на плебеите. 2. Вожд на масите, оратор, публицист.
Съновник: Трибуна
сънуваш ли, ще се изявяваш в нетрадиционна област, ще отбележиш успех и напредък не там, където си очаквал. ако си на трибуна, ще съжаляваш за своя постъпка, ще се разкайваш за лекомислието си.