| ------ - Намерени са 4467 думи от търсенето |
|---|
| рожков - мн. рожкови, (два) рожкова, м. 1. Сладникав южен плод с издължена като рог форма. 2. Диал. Охлюв. |
| рококо - само ед. Спец. Стил в приложните изкуства и архитектурата с много сложни орнаменти, стилизирани раковини, извити линии и др. |
| ромоля - ромолиш, мин. св. ромолих, мин. прич. ромолил, несв. Ромоня. // същ. ромолене, ср. |
| ромоня - ромониш, мин. св. ромоних, мин. прич. ромонил, несв. Издавам ромон. Поточето ромони. |
| ромски - ромска, ромско, мн. ромски, прил. Който се отнася до роми, цигани; цигански. |
| ронлив - ронлива, ронливо, мн. ронливи, прил. Който лесно се рони. Ронлив сладкиш. // същ. ронливост, ронливостта, ж. |
| рошльо - мн. рошльовци, м. Пренебр. Рошав човек. |
| ручило - мн. ручила, ср. Дълга тръба на гайда, която предизвиква дълбок нисък и еднообразен звук. |
| сбогом - нареч. Поздрав при раздяла за дълго или завинаги. • Вземам/взема си сбогом. По-официално се сбогувам. |
| сивоок - сивоока, сивооко, мн. сивооки, прил. Който има сиви очи. |
| според - предлог 1. Съгласно с, съобразно с, по. Живея според законите на природата. Решавам според условията. Обличам се според времето. 2... |
| спрямо - предлог По отношение на/към; към. Не проявява никакво снизхождение спрямо слабите ученици. |
| стожер - мн. стожери, (два) стожера, м. 1. Истор. Кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др.), за да обикаля око... |
| сборен - сборна, сборно, мн. сборни, прил. 1. Който е уговорен за събиране на група. Сборен пункт. Сборен час. 2. Който е съставен от обеди... |
| свесло - мн. свесла, ср. Грозд, отрязан с пръчката, или други плодове с пръчка или наредени на пръчка за пренасяне, окачване. |
| свирчо - мн. свирчовци, ср. Разг. Пренебр. Разсеян или глупав човек. |
| сволоч - само ед. Сбирщина, сган, подли хора. |
| сглобя - сглобиш, мин. св. сглобих, мин. прич. сглобил, св. — вж. сглобявам. |
| сговор - само ед. 1. Наличие на добри отношения и разбирателство между хора. 2. Групировка, образувана след преговори. |
| сгоден - сгодна, сгодно, мн. сгодни, прил. Който е удобен, подходящ. Търся сгоден момент, за да му кажа. |