Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------ - Намерени са 4467 думи от търсенето
сръбна - сръбнеш, мин. св. сръбнах, мин. прич. сръбнал, св; — вж. сръбвам.
сръдла - мн. сръдли, ж. Разг. Сръдлива жена.
сръдня - мн. сръдни, ж. Разг. Сърдене.
сръчен - сръчна, сръчно, мн. сръчни, прил. 1. Който умее добре да върши някоя или всякаква работа; умел, ловък, изкусен, способен. Сръчна д...
стъбло - мн. стъбла, ср. Част от растение между корена и короната/разклоненията. // прил. стъблен, стъблена, стъблено, мн. стъблени.
стъкло - мн. стъкла, ср. 1. Само ед. Прозрачно и лесночупливо кварцово вещество. 2. Тънка плоскост от такъв материал, която се поставя на в...
стъкмя - стъкмиш, мин. св. стъкмих, мин. прич. стъкмил, св. — вж. стъкмявам
стълба - мн. стълби, ж. 1. Подвижно приспособление за изкачване и слизане, направено от дърво или въже, със специални напречно разположени ...
стъпка - мн. стъпки, ж. 1. Едно придвижване на крака напред при ходене; крачка. Широки стъпки. 2. Отпечатък от стъпване; диря. Лисичи стъпк...
стърга - мн. стърги, ж. 1. Тесен отвор, през който овцете преминават една по една, за да бъдат издоени. 2. Прен. Разг. Трудност, препятстви...
стържа - стържеш, мин. св. стъргах, мин. прич. стъргал, несв. 1. Какво. Отделям малки частици от повърхността с помощта на нещо остро, за д...
стърся - стърсиш, мин. св. стърсих, мин. прич. стърсил, св. — вж. стръсвам.
стърча - стърчиш, мин. св. стърчах, мин. прич. стърчал, несв. 1. Разг. Стоя прав, изправен и бездеен. Защо стърчиш така — седни. 2. Надвиша...
събера - събереш, мин. св. събрах, мин. прич. събрал, св. — вж. събирам.
съборя - събориш, мин. св. съборих, мин. прич. съборил, св. — вж. събарям.
събота - мн. съботи, ж. Ден от седмицата — след петък и преди неделя. // прил. съботен, съботна, съботна, мн. съботни. • Велика събота. Съб...
събудя - събудиш, мин. св. събудих, мин. прич. събудил, св. — вж. събуждам.
съвест - съвестта, само ед., ж. Чувство за отговорност пред останалите за постъпките и делата; съзнание. Нечиста съвест. Угризения на съвес...
съвсем - нареч. 1. До крайна степен; напълно, съвършено. Облякох съвсем нова рокля. Съвсем забравих. 2. С отрицание — никак, ни най-малко. ...
съдера - съдереш, мин. св. съдрах, мин. прич. съдрал, св. — вж. съдирам.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: