------ - Намерени са 4467 думи от търсенето |
отъпея - отъпееш, мин. св. отъпях, мин. прич. отъ-пял, св. — вж. отъпявам. |
отърва - отървеш, мин. св. отървах, мин. прич. отървал св. — вж. отървавам. |
отърся - отърсиш, мин. св. отърсих, мин. прич. отърсил, св. — вж. отърсвам. |
отърча - отърчиш, мин. св. отърчах, мин. прич. отърчал, св. — вж. отърчавам. |
ошътам - ошъташ, св. Ошетам. |
пръжка - мн. пръжки, ж. Разг. Късче изпържена сланина, останала след стопяването на маста; джумерка. |
пръхтя - пръхтиш, мин. св. пръхтях, мин. прич. пръхтял, несв. Пропускам силно и шумно въздух през ноздрите си. Конят пръхти. |
пълнея - пълнееш, мин. св. пълнях, мин. прич. пълнял, несв. Ставам по-пълен. Пълнея от сладко. |
пъргав - пъргава, пъргаво, мн. пъргави, прил. 1. Подвижен и бърз. Пъргаво дете. 2. Който за малко време свършва много работа; сръчен, раб... |
пърпам - пърпаш, несв. За птица - трепкам леко с криле и издавам тъп шум; пърхам. |
пламък - мн. пламъци, (два) пламъка, м. 1. Излъчвани от запален предмет огнени езици, нагорещени светещи газове. Пламъкът на свещта трептеш... |
плитък - плитка, плитко, мн. плитки, прил. 1. Който има малко разстояние от повърхността до дъното. Плитък залив. Плитък поток. Плитка чини... |
плосък - плоска, плоско, мн. плоски, прил. 1. Който има равна повърхност, без възвишения и вдлъбнатини. Плоско огледало. 2. Който има равни... |
плъзна - плъзнеш, мин. св. плъзнах, мин. прич. плъзнал, св. — вж. плъзвам. |
плънка - мн. плънки, ж. Материал, който се употребява за пълнене на нещо; пълнеж. Приготвих за агнето плънка от гъби. |
плъпна - плъпнеш, мин. св. плъпнах, мин. прич. плъпнал, св. — вж. плъпвам. |
плътен - плътна, плътно, мн. плътни, прил. 1. Който е съставен от здраво свързани елементи или има много елементи на малко пространство. Пл... |
плясък - мн. плясъци, (два) плясъка, м. Шум от падане или от удар. Плясък на крила. Плясък на вълни. Плясък на бич. |
подгъв - мн. подгъви, (два) подгъва, м. Загънат навътре и подшит край на дреха, покривка, завеса и др. |
пожъна - пожънеш, мин. св. пожънах, мин. прич. пожънал, св. — вж. пожънвам. |