------ - Намерени са 4467 думи от търсенето |
дънест - дънеста, дънесто, мн. дънести, прил. За облекло, шапка — който е с голямо, провисна-ло дъно. Дънести панталони. |
дървен - дървена, дървено, мн. дървени, прил. 1. Който е направен, добит от дърво. Дървена маса. Дървен материал. 2. Прен. Който е слабо-по... |
дъщеря - мн. дъщери, ж. 1. Дете момиче по отношение на родителите си. 2. Прен. Жена по отношение на родина, народ. |
жлъчен - жлъчна, жлъчно, мн. жлъчни, прил. 1. Който е свързан с жлъчка. Жлъчен мехур. Жлъчен пясък. 2. Който е изпълнен с жлъч; язвителен, ... |
жълтея - жълтееш, мин. св. жълтях, мин. прич. жълтял, несв. 1. Постепенно ставам жълт; пожълтявам. Листата вече жълтееха. 2. Жълтея се. Жъл... |
жълто- - Първа съставна част на сложни думи със значение жълт, напр. жълто-зелен, жълто-бял. |
жълтък - мн. жълтъци, (два) жълтъка, м. Гъсто жълто вещество, представляващо вътрешната част на птиче яйце. // прил. жълтъчен, жълтъче-на, ... |
жътвен - жътвена, жътвено, мн. жътвени, прил. Който се отнася до жътва. Жътвен сезон. |
зъбльо - мн. зъбльовци, м. Мъж с големи и/или издадени напред зъби. |
звънец - мн. звънци, (два) звънеца, м. 1. Метална или стъклена камбанка с подвижно езиче за произвеждане на звън. Съдията разклати звънеца.... |
звънтя - звънтиш, мин. св. звънтях, мин. прич. звънтял, несв. 1. Издавам звън. Железата падаха едно върху друго и звънтяха глухо. 2. Прен. ... |
звънче - мн. звънчета, ср. 1. Малък звънец; камбанка. Сребърни звънчета. 2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи по форма камбанка. Бя... |
злъчен - злъчна, злъчно, мн. злъчни, прил. Разг. Жлъчен. |
зъбест - зъбеста, зъбесто, мн. зъбести, прил. 1. Който има големи, издадени напред зъби или е с гъсто наредени предни зъби. 2. Който е с го... |
зърнен - зърнена, зърнено, мн. зърнени, прил. Който се отнася до зърнени храни. • Зърнени храни. Житни и бобови култури, чиито плодове се и... |
зърно- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зърно, напр. зърнодобив, зърносушилка, зърнохранилище и др. |
издъно - нареч. 1. С корените, с основите. Изскубвам издъно. 2. Из основи, с цялата същност. Променям издъно. Познавам издъно. |
извън- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща: 1. Който е вън от пределите на нещо, напр. извъндържавен, извънпланетен. 2. Който ... |
издъня - издъниш, мин. св. издъних, мин. прич. издънил, св. — вж. издънвам. |
изкъпя - изкъпеш, мин. св. изкъпах, мин. прич. изкъпал, св. — вж. изкъпвам. |