Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------ - Намерени са 4467 думи от търсенето
фиаско - само ед. Пълен провал. Претърпявам фиаско.
фигура - мн. фигури, ж. 1. Спец. В геометрията — заградена от непрекъсната линия плоскост, както и съвкупност от разположени в определен ре...
физика - само ед. 1. Спец. Наука, в която се изучават свойствата и строежът на материята, нейното движение и изменение, както и закономерно...
фиеста - мн. фиести, ж. Бурно и продължително празненство.
филиал - мн. филиали, (два) филиала, м. Относително самостоятелно подразделение на институция, предприятие. Филиал на библиотека. Филиал на...
фичвам - фичваш, несв. и фична, св.; какво. Диал. Фичкам веднъж или поединично.
фичкам - фичкаш, несв.; какво. Диал. Хвърлям небрежно, без да се интересувам къде пада.
флакон - мн. флакони, (два) флакона, м. Затварящо се шишенце за парфюм или лекарство. Красиво изработен флакон. // същ. умал. флаконче, мн....
флейта - мн. флейти, ж. Дървен духов музикален инструмент с висок тон, който има клапи върху отвърстията си.
фондан - само ед. Вид полутвърда захар за изработка на сладкарски изделия, както и топящи се в устата бонбони от тази захар. // прил. фонда...
фонтан - мн. фонтани, (два) фонтана, м. Декоративно съоръжение с течаща, обикн. нагоре, вода.
формал - мн. формали, м. Човек, който действа в съгласие с установен ред, с определена конюнктура.
фосфат - само ед. Спец. Сол на фосфорната киселина с приложение в земеделието, медицината и др. // прил. фосфатен, фосфатна, фосфатно, мн. ...
фрасна - фраснеш, мин. св. фраснах, мин. прич. фраснал, св. — вж. фрасвам.
фреска - мн. фрески, ж. Рисунка с водни бои върху прясна мазилка, обикн. в църкви; стенопис.
фустан - мн. фустани, (два) фустана, м. Разг. Тънък сукман.
хазаин - мн. хазаи, м. Хазяин. // прил. хазайски, хазайска, хазайско, мн. хазайски.
хамбар - мн. хамбари, (два) хамбара, м. 1. Помещение за прибиране и съхранение на зърнени храни. Пълен хамбар. 2. Пренебр. Голямо, студено,...
хаплив - хаплива, хапливо, мн. хапливи, прил. 1. Който обича да хапе, който има навик да хапе. Хапливо животно. 2. Прен. Който е язвителен,...
хастар - само ед. Подплата на дреха. // прил. хастарен, хастарена, хастарено, мн. хастарени.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: