------ - Намерени са 4467 думи от търсенето |
мъркам - мъркаш, несв. 1. За котка — издавам тих, равен звук, обикн. от задоволство. Чуй я как мърка! 2. Прен. Издавам подобен звук от удов... |
мърльо - мн. мърльовци, м. Пренебр. Мърляв, мръсен човек. |
мърляв - мърлява, мърляво, мн. мърляви, прил. Мръсен, изцапан, неугледен. Мърляво циганче. Мърляви котета. |
мършав - мършава, мършаво, мн. мършави, прил. 1. Който има сухо тяло, без мазнина; много слаб. Мършав човек. Мършаво магаре. 2. Не-шюдороде... |
мътило - мн. мътила, ср. 1. Място, където птиците мътят; полог. 2. Птичетата, измътени едновременно като едно поколение; люпило. |
мътнея - мътнееш, мин. св. мътнях, мин. прич. мътнял, несв. Ставам мътен. |
мъчно- - Първа част на сложни думи със значение мъчен, труден за: мъчноподвижен, мъчнопроходим, мъчнопроизносим. |
налъми - налъм, м. Дървени чехли с кожена каишка. • Когато цъфнат налъмите. Ирон. Никога. |
наръся - наръсиш, мин. св. наръсих, мин. прич. наръсил, св. - вж. наръсвам. |
насъне - нареч. - вж. насън. |
натъка - натъчеш, мин. св. натъках, мин. прич. натъкал, св. - вж. натъкавам. |
навръх - нареч. 1. На самия връх, на най-високото място. Навръх планината се издигаше висока ела. 2. В навечерието или в самия ден. Навръх ... |
навъдя - навъдиш, мин. св. навъдих, мин. прич. навъдил, св. — вж. навъждам. |
навъся - навъсиш, мин. св. навъсих, мин. прич. навъсил, св. — вж. навъсвам. |
нагъна - нагънеш, мин. св. нагънах, мин. прич. нагънал, св. — вж. нагъвам. |
надлъж - нареч. По дължината, по направление на дългата страна. Надлъж и нашир. |
нажъна - нажънеш, мин. св. нажънах, мин. прич. нажънал, св. — вж. нажънвам. |
назъбя - назъбиш, мин. св. назъбих, мин. прич. назъбил, св. — вж. назъбвам. |
накъде - нареч. и съюз. В пряк и косвен въпрос — в коя посока, към кое място. Накъде си тръгнал? Питам те накъде си тръгнал. • Няма накъде.... |
накъсо - нареч. Без удължаване, за малко време; накратко, сбито. Накъсо разказа какво се е случило. Накъсо, той ми е приятел и трябва да му... |