Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------ - Намерени са 4467 думи от търсенето
статус - само ед. Положение, състояние. Висок обществен статус. Подобрявам статуса. Имам статус. Придобивам статус.
статут - само ед. 1. Устав, правилник. 2. Положение, статус.
статуя - мн. статуи, ж. Обемно художествено произведение, изсечено от мрамор, камък, издялано от дърво или отлято, което обикн. представляв...
стачка - мн. стачки, ж. Форма на икономическа и политическа борба, която се изразява в спиране на професионалната дейност, за да се изпълня...
стегна - стегнеш, мин. св. стегнах, мин. прич. стегнал, св. — вж. стягам.
стелаж - мн. стелажи, (два) стелажа, м. 1. Рафт, етажерка. 2. Множество рафтове в складове, библиотеки за подреждане на материали, книги и ...
степам - степаш, св. — вж. степвам.
стигам - стигаш, несв. и стигна, св. 1. Кого/какво. При движение настигам, застигам. Стигнах го и го задминах. 2. Разг. Пристигам. Ще стигн...
стигна - стигнеш, мин. св. стигнах, мин. прич. стигнал, св. — вж. стигам.
стипца - мн. стипци, ж. 1. Само ед. Безцветно вещество със стягащо кръвоспиращо действие и с тръпчив вкус. 2. Прен. Разг. Стиснат човек; ск...
стисна - стиснеш, мин. св. стиснах, мин. прич. стиснал, св. — вж. стисвам.
стихна - стихнеш, мин. св. стихнах, мин. прич. стихнал, св. — вж. стихвам.
стойка - мн. стойки, ж. 1. Положение на тялото на стоящ човек — с изправен корпус, изпънати крака и отпуснати ръце; стоеж. Стойката му е пр...
столар - столарят, столаря, мн. столари, м. Занаятчия, който изработва и/или ремонтира дървени столове и др. мебели. // прил. столарски, ст...
стомах - мн. стомаси, (два) стомаха, м. Вътрешен орган, в който погълнатата храна се подлага на първична преработка, на смилане. Пълен стом...
стомна - мн. стомни, ж. Глинен съд с една дръжка, разширен в долната си част и стеснен при отвора, който е предназначен предимно за вода. К...
стотна - мн. стотни, ж. Част от цялото, която се получава при разделянето му на сто.
стража - мн. стражи, ж. Група от стражи. Нощна стража.
страна - мн. страни, ж. 1. Място, разположено в посока от нещо или от някого. От едната му страна имаше път, от другата — ливада, от третат...
страня - страниш, мин. св. страних, мин. прич. странил, несв.; от кого/ от какво. Държа се настрана; отбягвам, чуждея се. Не е добър човек ...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: