| гот - Намерени са 56 думи от търсенето |
|---|
| вот - вотът, вота, мн. вотове, (два) вота, м.Решение, прието чрез гласуване. Вот на доверие. Вот на недоверие. Упражнявам вот. Изразявам... |
| гол - гола, голо, мн. голи, прил.1. За човек или части на човешкото тяло — който няма на себе си дрехи. Голо тяло. Голи крака. Голи раме... |
| гоя - гоиш, мин. св. гоих, мин. прич. гоил, несв. кого/какво.Правя да стане гоен; храня обилно, тъпча с храна. Ти гоиш ли го това дете? |
| пот - потта, само ед., ж. Отделяна през порите на кожата солена безцветна течност. • С пот на челото. С голяма мъка. |
| готи - (лат. gotones)Германски народ, често нападал Римската империя. |
| готвя - готвиш, мин. св. готвих, мин. прич. готвил, несв.1. Какво. Правя, приготвям ястие (варя, пека, пържа го). През свободното си време... |
| готин - готина, готино, мн. готини, прил.Жарг. Хубав, приятен. |
| готов - готова, готово, мн. готови, прил.1. Който е завършен, който е окончателно направен. Готов ли е обядът? Списанието е готово за печа... |
| фагот - мн. фаготи, (два) фагота, м. Духов музикален инструмент от дърво, съставен от три сегмента тръби, които се съединяват в краищата. ... |
| готвач - мн. готвачи, м.Човек, чиято професия е да готви ястия. |
| готика - само ед.Средновековен архитектурен стил в Западна Европа, който се характеризира с островърхи кули, арки, сводове и с изобилие на ... |
| лъготя - лъготиш, мин. св. лъготих, мин. прич. лъготил, несв. Разг. Пренебр. Лъжа грубо, безочливо; мамя, заблуждавам. Лъготи наляво и надя... |
| когото - вж. който. |
| тегота - само ед. Остар. 1. Мъчително състояние на тягост, досада, мъка. 2. Горещо време, в което е трудно да се диша от задух. |
| сготвя - сготвиш, мин. св. сготвих, мин. прич. сготвил, св. — вж. сготвям. |
| голгота - мн. голготи, ж.1. Само ед. Лобно място, място на мъки и гибел.2. Прен. Мъка, страдание, терзание. |
| готован - мн. готовановци, м.Разг. Пренебр. Човек, който не се труди, а живее наготово, като използва другите. |
| изготвя - изготвиш, мин. св. изготвих, мин. прич. изготвил, св. — вж. изготвям. |
| наготвя - наготвиш, мин. св. наготвих, мин. прич. наготвил, св. — вж. наготвям. |
| сготвям - сготвяш, несв. и сготвя, св.; какво. Приготвям ядене. Трябва да сготвя нещо вкусно за вечеря. |