| -------- - Намерени са 4860 думи от търсенето |
|---|
| полиглот - мн. полиглоти, м. Човек, който владее много езици. |
| помешчик - мн. помешчици, м. В дореволюцион-на Русия — дворянин земевладелец. |
| помислям - помисляш, несв. и помисля, св. 1. Мисля определено време. Трябва да помисля. 2. Внезапно ми идва някаква мисъл в ума; струва ми се... |
| помощник - мн. помощници, м. Човек, който помага на някого. Способен и работлив помощник. |
| помпозен - помпозна, помпозно, мн. помпозни, прил. Тържествен, шумен; надут, превзет, натруфен. Помпозна сграда. Помпозно тържество. // същ. ... |
| поплювко - мн. поплювковци, м. Пренебр. Неспособен човек, страхливец. |
| поривист - поривиста, поривисто, мн. поривисти, прил. 1. За човек — който действа според поривите си. Поривист характер. 2. Стремителен, буен... |
| породист - породиста, породисто, мн. породисти, прил. Който е от добра порода. Породист кон. |
| портмоне - мн. портмонета, ср. Малка кесия за монети, обикновено кожена. |
| портупей - портупеят, портупея, мн. портупеи, (два) протупея, м. Спец. Ремък за носене на хладно оръжие. |
| портфейл - мн. портфейли, (два) портфейла, м. Малка правоъгълна чантичка от кожа за носене на пари и дребни книжа. • Министър без портфейл. М... |
| порфирен - порфирена, порфирено, мн. порфирени, прил. Който се отнася до порфир. |
| посветен - посветена, посветено, мн. посветени, прил. 1. Който се е отдал, обрекъл на нещо, на някого. Посветен на идея. 2. За художествено и... |
| посвоему - нареч. По свой начин. |
| поселище - мн. поселища, ср. Населено място; селище, заселище. |
| последен - последна, последно, мн. последни, прил. 1. Който е най-отзад, най-накрая, след който няма друг. Последен ден на лятото. Последно и... |
| послепис - само ед. Послеслов. |
| послешен - послешна, послешно, мн. послешни, прил. Разг. Който става по-късно, по-после по отношение на някакво действие; по-късен, следващ. |
| послушен - послушна, послушно, мн. послушни, прил. Който се покорява, изпълнява съвети, слуша. Послушно дете. |
| посребря - посребриш, мин. св. посребрих, мин. прич. посребрил, св. — вж. посребрявам. |