-------- - Намерени са 4860 думи от търсенето |
подушвам - подушваш, несв. и подуша, св. 1. Поемам въздух, за да усетя аромата, мириса на нещо. 2. Какво/кого. Откривам по миризмата. 3. Прен... |
подфирча - подфирчиш, мин. св. подфирчих, мин. прич. подфирчил, св. — вж. подфирчвам. |
подхвана - подхванеш, мин. св. подхванах, мин. прич. подхванал, св. — вж. подхващам. |
подхраня - подхраниш, мин. св. подхраних, мин. прич. подхранил, св. — вж. подхранвам. |
подшивам - подшиваш, несв. и подшия, св.; какво. 1. Пришивам нещо отдолу или отвътре. 2. Поръбвам. 3. Зашивам заедно, присъединявам чрез шиен... |
подяждам - подяждаш, несв. и подям, св.; кого. 1. Ям от храната на някого. 2. Прен. Ощетявам. 3. Прен. Дразня, ядосвам някого за негови грешк... |
пожалвам - пожалваш, несв. и пожаля, св. 1. Жаля малко. 2. Кого. Изпитвам жал към някого еднократно или за кратко. |
пожарище - мн. пожарища, ср. Място, обхванато от пожар, или обгорено място след пожар. |
поженвам - поженваш, несв. и пожена, св. Пожънвам. |
поздравя - поздравиш, мин. св. поздравих, мин. прич. поздравил, св. — вж. поздравявам. |
познавам - познаваш, несв. 1. Какво. Имам знания, познания за нещо. Познавам града. 2. Кого. Знам някого по име и знам основните неща за него... |
познание - мн. познания, ср. 1. Само ед. Придобиване на знания за света. 2. Обикн. мн. Съвкупност от знания в определена област. Познания по ... |
позьорка - мн. позьорки, ж. Жена позьор. |
поисквам - поискваш, несв. и поискам, св. Пожелавам. |
поканвам - поканваш, несв. и поканя, св.; кого. 1. Каня да дойде при мен. Поканвам гости. 2. Предлагам на някого да направи нещо. Поканих я д... |
покапвам - покапваш, несв. и покапя, св. 1. Капя леко или от време на време. Капчуците покап-ват. 2. Диал. Какво/кого. Капя еднократно; окапв... |
покачвам - покачваш, несв. и покача и покача, св.
1. Какво/кого. Качвам на високо място. 2. Какво. Увеличавам, повишавам цена на нещо. — пок... |
покая се - покаеш се, мин. св. покаях се, мин. прич. покаял се, св. — вж. покайвам се. |
покаяние - мн. покаяния, ср. Обикн. ед. Признаване на грешка, вина; разкаяние. |
покаяник - мн. покаяници, м. Човек, който се покайва. |