-------- - Намерени са 4860 думи от търсенето |
овощарка - мн. овощарки, ж. Жена овощар. |
овчарник - мн. овчарници, (два) овчарника, м. Място с постройка, където се отглеждат овце. |
овчарски - овчарска, овчарско, мн. овчарски, прил. Който се отнася до овчар или му принадлежи. Овчарски калпак. • Овчарско куче. Едро куче, к... |
огладнея - огладнееш, мин. св. огладнях, мин. прич. огладнял, св. — вж. огладнявам. |
оглаждам - оглаждаш, несв. и огладя, св.; какво. 1. Направям да стане гладък. Оглади прегънатия лист с ръка. 2. Гладя с ютия до края; изглажд... |
огледало - мн. огледала, ср. 1. Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея пре... |
оглеждам - оглеждаш, несв. и огледам, св.; кого/ какво. 1. Гледам от всички страни. Огледах апартамента. 2. Избирам. Оглеждам момиче за снаха... |
оглозгам - оглозгаш, св. Оглождя. |
оголявам - оголяваш, несв, и оголея, св. 1. Ставам гол, без облекло или покритие. Дърветата оголяха. 2. Прен. Осиромашавам, обеднявам. |
ограбвам - ограбваш, несв. и ограбя, св.; какво/кого. Грабя много, докрай; обирам. Ограбиха банката. |
ограждам - ограждаш, несв. и оградя, св. 1. Какво. Поставям ограда около нещо. Оградих двора с тел. 2. Какво. Поставям знак около нещо. Оград... |
огранича - ограничиш, мин. св. ограничих, мин. прич. ограничил, св. — вж. ограничавам. |
огризвам - огризваш, несв. и огриза, св.; какво. 1. С гризане дояждам нещо. 2. Гриза по повърхността. |
одалиска - мн. одалиски, ж. Наложница в харем. |
одевешен - одевешна, одевешно, мн. одевешни, прил. Който е бил или е станал преди малко. За одевешния разговор няма да споменаваш пред никого... |
одушевен - одушевена, одушевено, мн. одушевени, прил. 1. Който има душа, отнася се към живия свят. 2. Спец. Който се отнася към категорията н... |
ожесточа - ожесточиш, мин. св. ожесточих, мин. прич. ожесточил, св. — вж. ожесточавам. |
ожребвам - ожребваш, несв. и ожребя, св.; какво. За кобила — раждам жребче. — ожребвам се/ ожребя се. 1. За кобила — раждам. Кобилата се ожре... |
озаглавя - озаглавиш, мин. св. озаглавих, мин. прич. озаглавил, св. — вж. озаглавявам. |
озарение - мн. озарения, ср. 1. Озаряване, сияние. 2. Проблясък, проясняване на съзнанието. |