| вря - Намерени са 23 думи от търсенето |
|---|
| вая - ваеш, ваях, ваял.1. Изработвам от глина, камък или дърво художествено произведение; моделирам.2. Прен. Творя с майсторство, в тънк... |
| вея - вееш, мин. св. вях и веях, мин. прич. вял и веял, несв.1. За вятър — духам. Вятърът вее.2. Какво. Правя да се движи, да се развява... |
| вия - виеш, мин. св. вих, мин. прич. вил.; какво.1. Огъвам във форма на дъга или кръг; извивам.2. Суча, усуквам. Вия въже.3. Сбирам в ед... |
| врява - само ед.1. Безреден силен шум от говор, викове на много хора.2. Пренебр. Шум, раздухване пред обществото на някой въпрос, коментар... |
| завря - завриш, мин. св. заврях, мин. прич. заврял, св. — вж. завирам. |
| извря - извриш, мин. св. изврях, мин. прич. изврял, св. — вж. извирам. |
| цивря - цивриш, мин. св. циврих, мин. прич. циврил, несв. Разг. Цивря се. — цивря се. Разг. Плача, рева, хленча. |
| врякам - врякаш, несв.1. За жаба - крякам.2. Прен. Разг. Врещя.3. Разг. Пренебр. Вдигам врява (в 1 знач.), карам се, крещя прегракнал. |
| врякна - врекнеш, мин. св. врякнах, мин. прич. врякнал, св.Врекна. |
| врясна - вреснеш, мин. се. вряснах, мин. прич. вряснал, се.Вресна. |
| врясък - мн. врясъци, (два) врясъка, м.Остър вик, писък; крясък. |
| врязвам - врязваш, несв. и врежа, св.; какво.С рязане правя вдлъбнатина или издълбавам нещо върху друг предмет.— врязвам се/врежа се.1. С ря... |
| вряквам - врякваш, несв. и врекна, св.Изведнъж почвам да врякам. |
| врясвам - врясваш, несв. и вресна, св.Изведнъж почвам да вряскам. |
| вряскам - вряскаш, несв.Издавам врясък; врякам. Вряска, сякаш ще го колят. |
| гавря се - гавриш се, мин. св. гаврих се, мин. прич. гаврил се, несв.; с какво.Подлагам на гавра, издевателствам. |
| изврякам - изврякаш, св. — вж. извряквам. |
| кевря се - кевриш се, мин. св. кеврих се, мин. прич. кеврил се, несв. Пренебр. Плезя се, кривя се в знак на пренебрежение и подигравка. |
| извряквам - изврякваш, несв. и изврякам, св. Врякам внезапно и еднократно. |
| погавря се - погавриш се, мин. св. погаврих се, мин. прич. погаврил се, св. - вж. погаврям се. |