| -------- - Намерени са 4860 думи от търсенето |
|---|
| мъжделив - мъжделива, мъжделиво, мн. мъжделиви, прил. Който свети неясно, слабо. Мъжделиво осветление. |
| мъжество - само ед. Храброст, юначност, самообладание при някаква опасност. Те проявиха мъжество в сражението. |
| мъжкарка - мн. мъжкарки, ж. Разг. Мъжкарана. |
| мълчалив - мълчалива, мълчаливо, мн. мълчаливи, прил. 1. Който не обича много да говори, а предпочита да мълчи. Мълчаливо момиче. 2. Изразен ... |
| мързелив - мързелива, мързеливо, мн. мързеливи, прил. 1. Който е обхванат от мързел; ленив. Мързелива жена. 2. Който изразява мързел. Мързели... |
| мързи ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. мързя ме, мин. прич. мързяло ме, несв.; безл. Нямам желание за работа, обхванал ме е мързел.... |
| мърсувам - мърсуваш, несв. 1. Върша неприлични, непристойни или осъдителни работи. 2. Крада. |
| мъртвило - само ед. Липса на живот; пълен покой, замрялост. |
| мършавея - мършавееш, мин. св. мършавях, мин. прич. мършавял, несв. Ставам мършав, слабея. |
| мъстител - мъстителят, мъстителя, мн. мъстители, м. Остар. Човек, който мъсти; отмъстител. |
| мътеница - само ед. Разг. 1. Остатък от обезмаслено мляко. 2. Напитка от кисело мляко с вода. 3. Мътна течност. |
| мъченица - мн. мъченици, ж. Жена мъченик. |
| мъчилище - мн. мъчилища, ср. Разг. Място, където се извършват и изтърпяват мъчения. |
| навъждам - навъждаш, несв. и навъдя, св.; какво. Разг. Въдя в голямо количество. Навъди какви ли не гадини. - навъждам се/навъдя се. 1. Въдя ... |
| нарастък - мн. нарастъци, (два) нарастъка, м. Ненормално увеличаване на някоя част от растителен или животински организъм; израстък. |
| натъркам - натъркаш, св. - вж. натърквам. |
| набъбвам - набъбваш, несв. и набъбна, св. 1. Увеличавам обема си поради влага, раздувам се. Семената набъбнаха след дъжда. 2. Прен. Увеличава... |
| набъркам - набъркаш, св. — вж. набърквам. |
| наведнъж - нареч. От един път, изцяло. Лапнах цялата филия наведнъж. |
| навървям - навървяш, несв. и навървя, св.; какво. Нанизвам нещо на връв или конец. — навървям се/навървя се. Разг. Само мн. Подреждаме се еди... |