-------- - Намерени са 4860 думи от търсенето |
радиален - радиална, радиално, мн. радиални, прил. Който има лъчи, които излизат от един център и се насочват в различни посоки. |
радиатор - мн. радиатори, (два) радиатора, м. 1. Приспособление за отопление, което се състои от свързани метални кухини, през които преминав... |
радиация - само ед. 1. Излъчване на нещо от центъра във всички посоки. 2. Спец. Радиоактивно излъчване. Степен на радиация. |
радиолог - мн. радиолози, м. Специалист по радиология. |
радистка - мн. радистки, ж. Жена радист. |
радостен - радостна, радостно, мн. радостни, прил. 1. Който е обхванат от радост. Радостно дете. 2. Който предизвиква радост. Радостно събити... |
разбивам - разбиваш, несв. и разбия, св. 1. Какво. Правя на части със силен удар; разтрошавам, раздробявам. Разбивам стъкло. Разбивам буца ле... |
разбирам - разбираш, несв. и разбера, св. 1. Какво/кого. Разяснявам си, проумявам смисъла, значението на нещо. Разбирам филма. Разбирам урока... |
разбрадя - разбрадиш, мин. св. разбрадих, мин. прич. разбрадил, св. — вж. разбраждам. |
разбутам - разбуташ, св. — вж. разбутвам. |
развален - развалена, развалено, мн. развалени, прил. 1. Разрушен, повреден. Развалена къща. Развален телевизор. 2. Прен. Покварен, развратен... |
развалям - разваляш, несв. и разваля, св. 1. Какво. Събарям, разрушавам, бутам. Развалям къща. 2. Какво. Отказвам се от някаква уговорка; осу... |
разведен - разведена, разведено, мн. разведени, прил. Който се е развел. |
разведря - разведриш, мин. св. разведрих, мин. прич. разведрил, св. — вж. разведрявам. |
развивам - развиваш, несв. и развия, св. 1. Какво/ кого. Разгъвам, разгръщам нещо завито, загърнато. Развивам подарък. Развивам бебе. 2. Какв... |
развигор - само ед. Южен вятър през пролетта, който допринася да се развият, да се разлистят горите. |
развинтя - развинтиш, мин. св. развинтих, мин. прич. развинтил, св. — вж. развинтвам. |
развитие - само ед. 1. Развиване. 2. Постоянно преминаване от един етап в друг — по-горен, по-съвършен; напредък. |
развлека - развлечеш, мин. св. развлякох, мин. прич. развлякъл, св. — вж. развличам. |
разводач - мн. разводачи, м. 1. Лице, което развежда, придружава гости. 2. Спец. Лице, което поставя и сменя часови. |