| -------- - Намерени са 4860 думи от търсенето |
|---|
| отзивчив - отзивчива, отзивчиво, мн. отзивчиви, прил. Който проявява съчувствие към другите и е готов да им помогне; състрадателен. Отзивчив ... |
| откритие - мн. открития, ср. 1. Откриване. 2. Това, което е открил (във 2 знач.) някой, новоустано-вено нещо. Интересно откритие. |
| откровен - откровена, откровено, мн. откровени, прил. 1. Който не крие мислите и намеренията си; искрен, чистосърдечен. 2. Който не съдържа т... |
| отличник - мн. отличници, м. 1. Учещ, който има отличен успех. 2. Първенец. |
| отрезвея - отрезвееш, мин. св. отрезвях, мин. прич. отрезвял, св. — вж. отрезвявам. |
| отрезнея - отрезнееш, мин. св. отрезнях, мин. прич. отрезнял, св. — вж. отрезнявам. |
| отривист - отривиста, отривисто, мн. отривисти, прил. Рязък, отсечен. Отривисти движения. Отривиста реч. |
| отсрещен - отсрещна, отсрещно, мн. отсрещни, прил. Който е разположен отсреща. На отсрещния бряг. |
| оттеглям - оттегляш, несв. и оттегля, св. 1. Какво/ кого. Отдръпвам назад. Трябва да оттеглите войските си. 2. Какво. Отказвам се от нещо нап... |
| отцепник - мн. отцепници, м. Човек, който се отцепва от другите в една организация. // прил. отцепнически, отцепническа, отцепническо, мн. от... |
| отчетлив - отчетлива, отчетливо, мн. отчетливи, прил. Ясен, точен, отмерен. Отчетлив глас. // същ. отчетливост, отчетливостта, ж. |
| отчетник - мн. отчетници, м. Служител, който се занимава с отчетност. |
| отшелник - мн. отшелници, м. 1. Истор. Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник. 2. Прен. Човек, който страни от друг... |
| охолство - само ед. Задоволство, изобилие от материални блага, богатство. |
| оценител - оценителят, оценителя, мн. оценители, м. Служител, който оценява стоки, имоти и др., който поставя оценка. |
| очевиден - очевидна, очевидно, мн. очевидни, прил. Който е явен, не се нуждае от доказване; безспорен, несъмнен. Очевиден напредък. |
| очевидец - мн. очевидци, м. Човек, който е наблюдавал нещо; свидетел. |
| очеркист - мн. очеркисти, м. Писател или журналист, който пише очерци. |
| побоя се - побоиш се, мин. св. побоях се, мин. прич. побоял се, св. - вж. побоявам се. |
| подемник - мн. подемници, (два) подемника, м. Съоръжение за издигане на строителни материали; асансьор. |