-------- - Намерени са 4860 думи от търсенето |
съзрявам - съзряваш, несв. и съзрея, св. 1. За плод — почти узрявам. 2. Прен. За мисъл, идея — появявам се, оформям се. Постепенно идеите му ... |
съкровен - съкровена, съкровено, мн. съкровени, прил. Таен, свято пазен, дълбок, интимен. Съкровена мечта. // нареч. съкровено. |
съмнение - мн. съмнения, ср. 1. Неувереност в истинността на нещо. Поставям под съмнение. 2. Предположение за нещо неприятно, лошо; подозрени... |
съобразя - съобразиш, мин. св. съобразих, мин. прич. съобразил, св. — вж. съобразявам. |
съперник - мн. съперници, м. 1. Този, който съперничи на друг в нещо. Съперници във футболна среща. 2. Влюбен в едно лице по отношение на дру... |
съпровод - само ед. 1. Музикално изпълнение, което съпровожда отделно изпълнение. Песента е изпълнена в съпровод на китара. 2. Група лица, ко... |
съратник - мн. съратници, м. Човек, който споделя напълно дейността на друго лице; верен другар в работата или борбата. |
сърби ме - (те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. сърбя ме, мин. прич. сърбял ме, несв. Само в трето лице. 1. Изпитвам сърбеж. Сърби ме ръката. 2.... |
сърдитко - мн. сърдитковци, ср. Човек (обикн. дете), който често се сърди. |
съребрен - съребрена, съребрено, мн. съребрени, прил. • Роднини по съребрена линия. Лица, които имат общ родоначалник, но не произхождат едно... |
сърцевед - мн. сърцеведи, м. Човек, който познава добре човешките чувства и преживявания. Писател сърцевед. |
съседски - съседска, съседско, мн. съседски, прил. Който принадлежи на съседите или се отнася до тях. Съседско дете. Съседски отношения. |
съсипвам - съсипваш, несв. и съсипя, св. 1. Какво. Не използвам напълно, унищожавам, разсипвам. Съсипаха къщата. 2. Кого. Нанасям голяма вред... |
съсирвам - съсирваш, несв. и съсиря, св.; какво. Правя да се пресече, да стане на пихтия, да се сгъсти. — съсирвам се/съсиря се. Ставам на пи... |
съставен - съставна, съставно, мн. съставни, прил. Който участва в състава на нещо. Съставна част на смес. • Сложно съставно изречение. Спец.... |
съставка - мн. съставки, ж. Това, което участва в състава на нещо; съставна част. Парфюмът има ароматни съставки. |
съсухрен - съсухрена, съсухрено, мн. съсухрени, прил. 1. Който е много слаб, изпит, мършав. Съсухрена ръка. 2. Който е започнал да изсъхва. С... |
съумявам - съумяваш, несв. и съумея, св. Успявам правилно или своевременно да свърша нещо; смогвам. Не съумя да го убеди. |
съцветие - мн. съцветия, ср. Съвкупност от цветове, струпани върху едно стъбло. |
същество - мн. същества, ср. Нещо живо, нещо, което съществува; създание, твар. Прелестно същество. Извънземни същества. • Цялото ми същество... |