-------- - Намерени са 4860 думи от търсенето |
ораторка - мн. ораторки, ж. Жена оратор. |
органист - мн. органисти, м. Музикант, който свири на орган. |
ордината - мн. ординати, ж. Спец. Вертикална ос в координатна система. |
оредявам - оредяваш, несв. и оредея, св. Ставам рядък. Гората оредя. Косата ми оредя. |
ореховка - мн. ореховки, ж. Сладкарско изделие, приготвено от смлени орехи и яйчен белтък. |
оригинал - мн. оригинали, (два) оригинала, м. 1. Първоизработен предмет; първообраз. Трябва да представиш оригинала на дипломата си, а не коп... |
ориентир - мн. ориентири, (два) ориентира, м. Предмет или белег, поставен за ориентиране; това, което служи за ориентиране. |
изкупвач - мн. изкупвачи, м. Лице, което изкупува стопанска продукция. |
изкупвам - изкупваш, несв. и изкупя, св. 1. Какво. Понасям трудности, жертвам в името на нещо ценно. Изкупвам любовта си със страдание. Изкуп... |
излапвам - излапваш, несв. и излапам, св.; какво. Изяждам от край до край с лапане. |
излюпвам - излюпваш, несв. и излюпя, св. Създавам условия пилето да излезе от яйцето; из-мътвам. — излюпвам се/излюпя се. 1. Излизам от яйцет... |
измамвам - измамваш, несв. и измамя, св.; кого. Послужвам си с измама. — измамвам се/измамя се. 1. Поддавам се на измама. 2. Заблуждавам се в... |
измамлив - измамлива, измамливо, мн. измамливи, прил. Измамен (в 1 и 2 знач.). |
измамник - мн. измамници, м. Човек, който мами, лъже. |
изнамеря - изнамериш, мин. св. изнамерих, мин. прич. изнамерил, св. — вж. изнамирам. |
изнасиля - изнасилиш, мин. св. изнасилих, мин. прич. изнасилил, св. — вж. изнасилвам. |
изневяра - мн. изневери, ж. 1. Само ед. Нарушаване на вярност, обикн. в любовта. 2. Нарушаване на вярност към принципи, идеали и под.; измяна... |
изнизвам - изнизваш, несв. и изнижа, св.: какво. Изваждам от връвта нещо нанизано; разниз-вам. Изнизвам гердан. — изнизвам се/изнижа се. 1. И... |
изниквам - изникваш, несв. и изникна, св. 1. За растение — показвам се над земята. Тревата изникна. 2. За зъб — показвам се над венеца. 3. Пр... |
изнудвам - изнудваш, несв. и изнудя, св.; кого. Принуждавам чрез заплахи. Изнудвам да си признае. Изнудвам я за пари. // същ. изнудване, ср. |