откровена, откровено, мн. откровени, прил. 1. Който не крие мислите и намеренията си; искрен, чистосърдечен. 2. Който не съдържа тайни помисли или намерения. Откровендиалог. // същ. откровеност, откровеността, ж.
Съновник: Откровение
ако сънуваш, че си откровен пред някого, ще бъдеш самотен. Друг ако е откровен, пази се от лъжи. божествено откровение в съня е знак за благословия.