клониш, мин. св. клоних, мин. прич. клонил, несв. 1. За
слънце, път —
насочвам се към някаква
посока. Слънцето клони на
запад. 2. Прен.
Приближавам се към нещо, насочвам се да го достигна. Работата клони към края. Ученикът клони към шестица. Работата клони към стачка. Клоня към трийсет години. 3. Прен. Разг. Правя намек за нещо. Приказките му клонят към любовно обяснение.