цъфтиш, мин. св. цъфтях, мин. прич. цъфтял, несв. 1. За
растение —
разтварям цветовете си,
покривам се с цвят. Розите цъфтят от пролетта до есента. 2. Прен.
Намирам се в
разцвет, развивам се много добре. 3. Прен. Преуспявам, процъфтявам. Страната цъфтеше. 4. Прен. Разг. Изразявам положителни емоции; сияя. Лицето й цъфтеше от радост. • Цъфтя, па/но не връзвам. Ирон. В тежко положение съм.