ga - Намерени са 760 думи от търсенето |
загазация - само ед. Жарг. Крайно трудно положение; загазване. |
загасявам - загасяваш. несв. и загася, св.; какво. 1. Угасявам, изгасявам. Загасих лампата и излязох от стаята. 2. Прен. Потушавам чувство, на... |
залъгалка - мн. залъгалки, ж. Нещо, което служи за отвличане на вниманието, за залъгване на деца. Играчка залъгалка. |
излагация - мн. излагации, ж. Разг. Пренебр. Компрометиране, злепоставяне. Голяма излагация беше, като се напи. |
изгасявам - изгасяваш, несв. и изгася, се.; какво. Правя да изгасне (в 1, 2, 3 и 4 знач.). |
логаритъм - мн. логаритми, (два) логаритъма, м. Спец. В математиката — показател на степента, в която трябва да се повдигне определено число, ... |
организъм - мн. организми, (два) организъма, м. 1. Живо тяло със съгласувано действащи органи. Растителен организъм. 2. Съвкупността от физиче... |
побългаря - побългариш, мин. св. побългарих, мин. прич. побългарил, св. — вж. побългарявам. |
пъргавина - само ед. Качество или проява на пъргав. Голяма пъргавина. |
стъргалка - мн. стъргалки, ж. Приспособление, монтирано до врата, за изстъргване на калта от обувките. |
хвъргачка - мн. хвъргачки, ж. Жена хвъргач. |
кога-годе - неопр. нареч. — вж. -годе. |
конюгация - само ед. Спец. В биологията — полов процес при някои водорасли и при инфузориите. |
мегаломан - мн. мегаломани, м. Лице, на което е присъщо мегаломания. // прил. мегаломански, мегаломанска, мегаломанско, мн. мегаломански. |
мегаполис - мн. мегаполиси, (два) мегаполиса, м. Мегалополис. |
моногамия - само ед. Спец. Едноженство, ед-нобрачие. // прил. моногамен, моногамна, мо-ногамно, мн. моногамни. |
навигатор - мн. навигатори, м. Специалист по навигация. // прил. навигаторски, навигаторска, навигаторско, мн. навигаторски. |
някогашен - някогашна, някогашно, мн. някогашни, прил. Който е от някога (в 1 знач.), отдавнашен. Някогашен спор. |
органичен - органична, органично, мн. органични, прил. 1. Който се отнася до жив организъм. Органичен произход. 2. Който се отнася до същностт... |
облегалка - мн. облегалки, ж. Задна или странична част на мебел, която се използва за облягане. Облегалката беше тапицирана с кожа. |