ga - Намерени са 760 думи от търсенето |
ага - мн. аги.Истор. Почетно звание, което българите по време на турското робство дават на високопоставен турчин. |
гаф - гафът, гафа, мн. гафове, (два) гафа, м.Разг. Неуместна, нетактична постъпка; неволна грешка с последици. |
гад - гадът, гада, мн. гадове, (два) гада, м. и гад, гадта, само ед., ж.1. Остар. Само м. Животно, птица.2. Пренебр. Само ж. Паразити (б... |
газ - газът, газа, мн. газове, м.1. Въздухообразното състояние на вещество.2. Само мн. Газообразни отделяния в стомаха и червата. |
гал - (нем. Gal по собств. Galileo Galilei)Физ. Единица за измерване на ускорението, равна на 1 см/сек на сек. |
алга - (лат. alga)Водорасло. |
вага - (нем. Waage) Книж.1. Големи везни.2. Лост. |
галя - галиш, мин. св. галих, мин. прич. галил, несв.; кого/какво.Нежно докосвам, гладя с ръка; милвам.- галя се.Нежно се докосвам, допир... |
гага - мн. гаги, ж.1. Клюн, човка на птица.2. Диал. Кука.// същ. умал. гагичка, мн. гагички, ж. |
газя - газиш, мин. св. газих, мин. прич. газил, несв.1. Вървя из вода, сняг, кал, трева и под., в които краката ми затъват. Виж си обувки... |
гама - мн. гами, ж.1. Спец. В музиката — последоватен ред от тонове с интервали; тонова стълбица.2. Прен. Само ед. Еднородни, но многообр... |
гара - мн. гари, ж.1. Голяма железопътна спирка. Товарна гара.2. Сградата/сградите при такава спирка. Централна гара.// прил. гаров. |
гард - гардът, гарда, мн. гардове, м. Спец.1. В спортни игри — защитник.2. Разг. Бодигард, охранител. |
гася - гасиш, мин. св. гасих, мин. прич. гасил, несв.; какво.1. Правя да престане да гори или свети.2. Прекъсвам работата на мотор. |
гащи - само мн.1. Долна дреха с крачоли, която покрива тялото от кръста надолу.2. Разг. Панталони. Ще ти паднат гащите!• Дупе и гащи. Раз... |
гега - мн. геги, ж.Диал. Дълга овчарска тояга с кука в единия край. |
гала - (фр., исп., ит. gala от стфр. gale 'забавление')Тържествен, официален - за представление, концерт и под. |
гали - (лаг. gallus)Келтски народ, населявал древна Галия (Франция).// прил. галски. |
гаус - (нем.Gauss по собств. F. Gauss (1777-1855), немски физик и математик)Физ. Единица мярка (Gs) за силата на магнитно поле. |
дига - мн. диги, ж. Дълъг насип, предназначен да предпазва ниските територии около водни басейни от наводнения или при приливи. |