Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ga - Намерени са 760 думи от търсенето
ага - мн. аги.Истор. Почетно звание, което българите по време на турското робство дават на високопоставен турчин.
гаф - гафът, гафа, мн. гафове, (два) гафа, м.Разг. Неуместна, нетактична постъпка; неволна грешка с последици.
гад - гадът, гада, мн. гадове, (два) гада, м. и гад, гадта, само ед., ж.1. Остар. Само м. Животно, птица.2. Пренебр. Само ж. Паразити (б...
газ - газът, газа, мн. газове, м.1. Въздухообразното състояние на вещество.2. Само мн. Газообразни отделяния в стомаха и червата.
гал - (нем. Gal по собств. Galileo Galilei)Физ. Единица за измерване на ускорението, равна на 1 см/сек на сек.
алга - (лат. alga)Водорасло.
вага - (нем. Waage) Книж.1. Големи везни.2. Лост.
галя - галиш, мин. св. галих, мин. прич. галил, несв.; кого/какво.Нежно докосвам, гладя с ръка; милвам.- галя се.Нежно се докосвам, допир...
гага - мн. гаги, ж.1. Клюн, човка на птица.2. Диал. Кука.// същ. умал. гагичка, мн. гагички, ж.
газя - газиш, мин. св. газих, мин. прич. газил, несв.1. Вървя из вода, сняг, кал, трева и под., в които краката ми затъват. Виж си обувки...
гама - мн. гами, ж.1. Спец. В музиката — последоватен ред от тонове с интервали; тонова стълбица.2. Прен. Само ед. Еднородни, но многообр...
гара - мн. гари, ж.1. Голяма железопътна спирка. Товарна гара.2. Сградата/сградите при такава спирка. Централна гара.// прил. гаров.
гард - гардът, гарда, мн. гардове, м. Спец.1. В спортни игри — защитник.2. Разг. Бодигард, охранител.
гася - гасиш, мин. св. гасих, мин. прич. гасил, несв.; какво.1. Правя да престане да гори или свети.2. Прекъсвам работата на мотор.
гащи - само мн.1. Долна дреха с крачоли, която покрива тялото от кръста надолу.2. Разг. Панталони. Ще ти паднат гащите!• Дупе и гащи. Раз...
гега - мн. геги, ж.Диал. Дълга овчарска тояга с кука в единия край.
гала - (фр., исп., ит. gala от стфр. gale 'забавление')Тържествен, официален - за представление, концерт и под.
гали - (лаг. gallus)Келтски народ, населявал древна Галия (Франция).// прил. галски.
гаус - (нем.Gauss по собств. F. Gauss (1777-1855), немски физик и математик)Физ. Единица мярка (Gs) за силата на магнитно поле.
дига - мн. диги, ж. Дълъг насип, предназначен да предпазва ниските територии около водни басейни от наводнения или при приливи.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: