| ga - Намерени са 760 думи от търсенето |
|---|
| ругая - ругаеш, мин. св. ругах, мин. прич. ругал, несв.; кого. Изричам груби, обидни думи, изрази като знак за недоволство. Ругая го цял д... |
| регал - мн. регали, (два) регала, м. 1. Висока чаша за бира без дръжка. 2. Спец. В печатарството — поставка за словослагателна каса при на... |
| риган - само ед. Ароматна (планинска) билка с бледолилави цветчета, която се използва за чай и за подправка. |
| рогат - рогата, рогато, мн. рогати, прил. 1. Който има рога (в 1 и 2 знач.). 2. Същ. рогатият. Разг. Дявол, сатана. Мълчи да не те чуе рог... |
| рогач - мн. рогачи, (два) рогача, м. 1. Елен. 2. Едър бръмбар с роговидни челюсти. 3. Вид боб с тънки обли чушки. |
| сгазя - сгазиш, мин. св. сгазих, мин. прич. сгазил, св. — вж. сгазвам. |
| сгашя - сгащиш, мин. св. сгащих, мин. прич. сгащил, св. — вж. сгащвам. |
| слуга - мн. слуги, м. 1. Лице, наето срещу заплащане да върши домашна или полска работа; прислужник, наемник. Той има двама слуги. 2. Прен... |
| снага - мн. снаги, ж. Разг. Човешко тяло, стан. Стройна снага. Права снага. Имам тръпки по цялата снага. |
| тайга - мн. тайга, ж. Дива гора с гъста, предимно иглолистна растителност в северните части на Сибир, Урал и др. |
| тарга - мн. тарги, ж. Разг. 1. Малка дървена платформа за пренасяне на строителни материали, пръст, тор и др. 2. Сандъче с отделения за бу... |
| тиган - мн. тигани, (два) тигана, м. Кръгъл плитък домакински съд за пържене с дълга дръжка. • Блести като тиган на месечина. Разг. Ирон. ... |
| тогаз - нареч. Разг. Тогава. |
| тояга - мн. тояги, ж. Дебела и здрава, дълга пръчка за подпиране, за отбрана и др. Подпирам се на тоягата си. • Довеждам/доведа до про-сеш... |
| угадя - угадиш, мин. св. угадих, мин. прич. угадил, св. — вж. угаждам. |
| угася - угасиш, мин. св. угасих, мин. прич. угасил, св. — вж. угасявам. |
| чалга - мн. чалги, ж. Чалгия. |
| черга - мн. черги, ж. 1. Постелка или завивка. Къщата беше застлана с пъстри черги. 2. Прен. Разг. Социално положение. Търси си жена от св... |
| шпага - мн. шпаги, ж. Вид тънка еластична сабя с остър връх. |
| шугав - шугава, шугаво, мн. шугави, прил. Разг. Болен от шуга; крастав. Шугава овца. |