| чи - Намерени са 402 думи от търсенето |
|---|
| мечи - меча, мечо и мече, мн. мечи, прил. Мечешки. • Мечо грозде. Тревисто растение. • Меча стъпка. Растение девесил. |
| чиле - мн чилета, ср. Намотани на снопче конци за бродерия; гранка. Копринено чиле. |
| чиня - чиниш, мин. св. чиних, мин. прич. чинил, несв. Разг. 1. Правя, върша. Що чиниш тук? 2. Имам определена стойност; струвам. Колко чи... |
| чипс - чипсът, чипса, само ед., м. Тънко нарязани пържени картофи. |
| чист - чиста, чисто, мн. чисти, прил. 1. Който не е изцапан, не е мръсен. Чиста блуза. Чиста вода. 2. Който поддържа чистота. Чисти хора.... |
| чифт - чифтът, чифта, мн. чифтове, (два) чифта, 1. Два еднакви предмета, които се ползват заедно. Нов чифт обувки. 2. Двойка животни за р... |
| ахчия - мн. ахчии.1. Готвач.2. Съдържател на ахчийница (във 2 знач.). |
| зайчи - зайча, зайче, мн. зайчи, прил. Заешки. Зайчи стъпки. Зайча мас. |
| вълчи - вълча, вълче и вълчо, мн. вълчи, прил.1. Който се отнася до вълк.2. Прен. Хищен, безогледен. |
| кочия - мн. кочии, ж. Колесница, кола (често в приказките). Златна кочия. |
| начин - мн. начини, (два) начина, м. Подход за извършване на някаква дейност; похват, способ. Тази задача може да се реши по два начина. •... |
| очила - само мн. Оптически прибор от две стъкла, прикрепени върху рамка, който се използва за коригиране на зрението или за предпазване на... |
| читак - мн. читаци, м. Остар. Пренебр. Турчин. |
| чинар - мн. чинари, (два) чинара, м. Вид едро дърво — силноразклонено, с длановидноизрязани листа и топчест плод; източен платан, яблан. |
| чинка - мн. чинки, ж. Малка пойна птица, която живее в горите. |
| чирак - мн. чираци, м. 1. Остар. Младеж, който учи занаят при майстор. 2. Прен. Разг. Човек, който не е усвоил напълно някаква работа. |
| читав - читава, читаво, мн. читави, прил. Разг. Невредим, цял. |
| почин - мн. почини, (два) почина, м. Начинание, инициатива. |
| почит - почитта, само ед., ж. Уважение, което се оказва на някого или на нещо. Покланям се с почит. Имам почит. |
| чийто - чиято, чието, мн. чиито, относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено определително изречение на притежател, посочен в главно... |