| чи - Намерени са 402 думи от търсенето |
|---|
| учителство - само ед. 1. Професия, работа на учител. Започвам учителство. 2. Учителското съсловие. Българското учителство. |
| изчисление - мн. изчисления, ср. Пресмятане с математически действия. Правя изчисление. |
| интересчия - мн. интересчии, м. Разг. Човек, който във всичко преследва само личните си интереси. |
| керемидчия - мн. керемидчии, м. Разг. Мъж, който прави керемиди. |
| неприличие - мн. неприличия, ср. Проява на неприличен; неприлична постъпка. |
| причинител - причинителят, причинителя, мн. причинители, м. Този, който причинява нещо. Причинител на болест. |
| тримесечие - мн. тримесечия, ср. Всеки един от четирите периода от по три месеца, на които се разделя годината. Първото тримесечие на тази годи... |
| числителен - числителна, числително, мн. числителни, прил. • Числително име/Числително. Спец. Част на речта, която показва количеството или пор... |
| безчинствам - безчинстваш.Върша безчинства. |
| заоблачи се - мин. св. заоблачи се, мин. прич. заоблачило се, св. - вж. заоблачава се. |
| злочинствам - злочинстваш, несв. Злосторнича, нарушавам грубо обществените норми на поведение. |
| занаятчийка - мн. занаятчийки, ж. Жена занаятчия. |
| зарзаватчия - мн. зарзаватчии, м. Мъж, който продава зарзават. // прил. зарзаватчийски, зарзаватчийска, зарзаватчийско, мн. зарзаватчийски. |
| възприемчив - възприемчива, възприемчиво, мн. възприемчиви, прил.Който лесно възприема, усвоява. Много възприемчиво дете.// същ. възприемчивост,... |
| неотстъпчив - неотстъпчива, неотстъпчиво, мн. неотстъпчиви, прил. Който не обича да прави отстъпки. // същ. неотстъпчивост, неотстъпчивостта, ж. |
| поръчителка - мн. поръчителки, ж. Жена поръчител. |
| съдокладчик - мн. съдокладчици, м. Лице, което изнася съдоклад. |
| чистокръвен - чистокръвна, чистокръвно,мн. чистокръвни, прил. 1. Който няма примес кръвта си; породист. Чистокръвен кон. 2. Прен. Разг. Същински... |
| включително - нареч.Заедно със; като се смята и; в това число и. |
| красноречив - красноречива, красноречиво, мн. красноречиви, прил. 1. Който притежава красноречие. Красноречив оратор. 2. Прен. Който е ясен, ясн... |