чи - Намерени са 402 думи от търсенето |
причиня - причиниш, мин. св. причиних, мин. прич. причинил, св. — вж. причинявам. |
стипчив - стипчива, стипчиво, мн. стипчиви, прил. Който има вкус на стипца; тръпчив. Стипчива дюля. // същ. стипчивост, стипчивостта, ж. |
чистник - мн. чистници, м. Лице, което поддържа чистота.
|
чини ми - (ти, му, и, ни, ви, им) се, мин. св. чини ми се, мин. прич. чинило ми се, несв.; безл. Разг. Струва ми се. |
артелчик - мн. артелчици.В армията - войник комуто е поверена артелна. |
батакчия - мн. батакчии, м.Разг. Човек, който умишлено не връща дълговете си; измамник. |
величина - мн. величини, ж.1. Спец. Това, което може да се измери, изчисли. Променлива величина.2. Духовна стойност, значимост. Той е от евро... |
височина - мн. височини, ж.1. Качество на висок (в 1 и 2 знач.).2. Възвишение, хълм. Зад оная височина е селото.3. Спец. В геометрията — перп... |
горчилка - мн. горчилки, ж.1. Горчив вкус, горчивина.2. Прен. Огорчение, мъка, страдание. Остана горчилката от обидите. |
далечина - само ед. Далечно място, далечно пространство. В далечината се издигаха планинските върхове. |
даракчия - мн. даракчии, м. Лице, което работи на дарак (в 1 знач.). // прил. даракчийски, даракчийска, даракчийско, мн. даракчийски. |
закупчик - мн. закупчици, м. Лице, което по длъжност закупува стоки, материали и др. за учреждение или предприятие. Работи като закупчик. |
забойчик - мн. забойчици, м. Работник, който работи на забой. |
заварчик - мн. заварчици, м. Работник, който прави заварки. |
запойчик - мн. запойчици, м. Работник, квалифициран да запоява метални части. |
здрачина - само ед. Здрач. |
игличина - само ед. Иглика. |
бръмчило - мн. бръмчила.1. Детска играчка, която може да бръмчи.2. Разг. пренебр. Машина, уред , който с бръмченето си пречи на някой човек. |
мъчилище - мн. мъчилища, ср. Разг. Място, където се извършват и изтърпяват мъчения. |
съзвучие - мн. съзвучия, ср. 1. Съчетание от няколко едновременно звучащи тона с различна височина. 2. Еднакъв край на стихове; рима. 3. Само... |