Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

чи - Намерени са 402 думи от търсенето
даракчийница - мн. даракчийници, ж. Работилница, в която е монтиран дарак за влачене на вълна, памук и др.
едностранчив - едностранчива, едностранчиво, мн. едностранчиви, прил. Ограничен, развит или разработен само в една посока. Едностранчив подход. Е...
заключителен - заключителна, заключително, мн. заключителни, прил. Който се отнася до завършване, довършване, приключване. Заключителен етап. Зак...
занаятчийски - занаятчийска, занаятчийско, мн. занаятчийски, прил. 1. Който се отнася до занаятчия. Занаятчийско сдружение. 2. Който се отнася до...
насърчителен - насърчителна, насърчително, мн. насърчителни, прил. Който насърчава. Насърчително писмо. // нареч. насърчително. Погледна я насърч...
първопричина - само ед. Основна, най-важна причина.
стърчиопашка - мн. стърчиопашки, ж. Вид прелетна птица с щръкнала опашка.
коминочистач - мн. коминочистачи, м. Работник, който със специални четки почиства комини от саждите. Коминочистачът е символ на щастие в народнот...
леточисление - само ед. Летоброене.
интересчийка - мн. интересчийки, ж. Жена интересчия.
незначителен - незначителна, незначително, мн. незначителни, прил. 1. Твърде малък, неголям. Незначителен напредък. Незначителен разход. 2. Несъщ...
причинителка - мн. причинителки, ж. Жена причинител.
различителен - различителна, различително, мн. различителни, прил. Чрез който може да се установи различие, разлика; характерен, специфичен, отли...
разоблачи се - мин. св. разоблачи се, мин. прич. разоблачило се, св. — вж. разоблачава се.
разобличител - разобличителят, разобличителя, мн. разобличители, м. Човек, който разобличава.
разточителен - разточителна, разточително, мн. разточителни, прил. Който не пести (пари, средства, време и др.). // същ. разточителност, разточит...
семечистачка - мн. семечистачки, ж. Жена семечистач.
чистофайница - мн. чистофайници, ж. Разг. Жена чистофайник.
подчинителен - подчинителна, подчинително, мн. подчинителни; прил. Който изразява отношение на подчинение. Подчинителен съюз.
противоречив - противоречива, противоречиво, мн. противоречиви, прил. Който съдържа или изразява противоречие ( в 1 и 3 знач.). Противоречиви въз...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: