чиято, чието, мн. чиито, относ. мест.
Като съюз. За въвеждане на подчинено определително
изречение на
притежател, посочен в главното; на
който, на когото. Жената, в чиито ръце той се беше загледал, отново заплака. • Чийто и да е. Неопр. мест. Без значение чий, на всеки. Чиито и да са тия багажи, казвам ти, не можеш да ги пипаш!