| чи - Намерени са 402 думи от търсенето |
|---|
| учителка - мн. учителки, ж. Жена учител. |
| чифтосам - чифтосаш, св. - вж. чифтосвам. |
| чистачка - мн. чистачки, ж. Жена чистач. |
| читалище - мн. читалища, ср. 1. Културна институция за разпространяване на знания и култура, ссобено активна през Възраждането. 2. Сграда, в ... |
| широчина - мн. широчини. 1. Обикн. ед. Разстоянието между двете крайни срещулежащи точки на тясната страна на предмет.2. Спец. Ширина. |
| отзивчив - отзивчива, отзивчиво, мн. отзивчиви, прил. Който проявява съчувствие към другите и е готов да им помогне; състрадателен. Отзивчив ... |
| подчинен - подчиненият, подчинения, мн. подчинени, м. По-долен в служебната йерархия по отношение на началника си. |
| помешчик - мн. помешчици, м. В дореволюцион-на Русия — дворянин земевладелец. |
| прочистя - прочистиш, мин. св. прочистих, мин. прич. прочистил, св. — вж. прочиствам. |
| прочитен - прочитна, прочитно, мн. прочитни, прил. Който е за прочит. Прочитна литература. |
| уклончив - уклончива, уклончиво, мн. уклончиви, прил. Който е несигурен, двусмислен, неясен, изврътлив. Уклончив отговор. Уклончиво обещание.... |
| устойчив - устойчива, устойчиво, мн. устойчиви, прил. 1. Който стои здраво, твърдо, не се клати, не се колебае. Устойчиви основи. Устойчива к... |
| чиновник - мн. чиновници, м. 1. Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикн. обработва документи. 2. Прен. Пренебр. Бюрокр... |
| чичероне - мн. чичеронета, м. Остар. Човек, който съпровожда група в музей и разяснява експонатите или забележителностите; екскурзовод, гид. |
| двуличие - само ед. Поведение, което се основава на неискреност, на прикрити зад добронамереност помисли; лицемерие. |
| изкупчик - мн. изкупчици, м. Лице, което се занимава с изкупвателна дейност. |
| бюфетчик - мн. бюфетчици.Човек, който обслужва клиенти в бюфет ( в 2 знач.). |
| изменчив - изменчива, изменчиво, мн. изменчиви, прил. 1. Който се променя. Изменчива съдба. 2. Който е податлив на изменения; непостоянен. Из... |
| приличие - само ед. Спазване на установените нрави и обноски, на установения етикет. Приличието не позволява това. |
| пречистя - пречистиш, мин. св. пречистих, мин. прич. пречистил, св. — вж. пречиствам. |