чи - Намерени са 402 думи от търсенето |
неустойчив - неустойчива, неустойчиво, мн. неустойчиви, прил. 1. Който не е устойчив в някакво положение. Неустойчив сал. 2. Който се поддава н... |
нечистотия - мн. нечистотии, ж. Нещо нечисто; мръсотия. По улиците имаше всякакви нечистотии. |
изчислявам - изчисляваш, несв. и изчисля, св.; какво. Пресмятам посредством математически действия. Изчислявам цената на изделието. Изчислявам ... |
начитам се - начиташ се, несв. и начета се, св. Чета много, до насита. Начетох се на любовни романи това лято. |
отчислявам - отчисляваш, несв. и отчисля, св. 1. Кого. Преставам да смятам някого в числото на организация, на колектив; уволнявам. 2. Какво. Н... |
подчинявам - подчиняваш, несв. и подчиня, св.; кого/какво. Поставям под своя зависимост, власт. Подчинявам страната. — подчинявам се/подчиня се... |
пречиствам - пречистваш, несв. и пречистя, св.; какво. 1. Осъществявам процедура, при която от едно вещество се отделят примесите. Пречиствам р... |
причинявам - причиняваш, несв. и причиня, св.; какво. 1. Ставам причина за нещо; предизвиквам (във 2 знач.). 2. Нанасям, сторвам. Причинявам ще... |
прочиствам - прочистваш, несв. и прочистя, св.; какво. Чистя изцяло; изчиствам. Прочиствам гардероба. Прочиствам въздуха. |
разчиствам - разчистваш, несв. и разчистя, св.; какво. 1. Правя да стане чист и подреден; разтребвам, почиствам. Разчистихме и излязохме. 2. Ос... |
семечистач - мн. семечистачи, м. Човек, който работи на машина за прочистване на семена за посев. |
самоучител - самоучителят, самоучителя, мн. самоучители, (два) самоучителя, м. Учебник, предназначен за самостоятелни занимания, без учител. Са... |
симидчийка - мн. симидчийки, ж. Жена симидчия. |
чикчирикам - чикчирикаш, несв. За птица — издавам звук "чик-чирик"; чуруликам, цвърча. |
чиновничка - мн. чиновнички, ж. Жена чиновник. |
подпоручик - мн. подпоручици, м. Остар. Офицерски чин, който се равнява на младши лейтинант. |
подчинение - само ед. Отношение на зависимост. |
поучителен - поучителна, поучително, мн. поучителни, прил. Който служи за поучение, поука; обогатяващ със знание, опит. Поучителна книга. |
причинност - причинността, само ед., ж. Връзка между явленията, като едно от тях е причина за друго. |
средоточие - мн. средоточия, ср. Място, където е съсредоточено нещо; средище, център, фокус. Столицата е средоточие на културния живот. |