| чи - Намерени са 402 думи от търсенето |
|---|
| чироз - мн. чирози, (два) чироза, м. 1. Осолена сушена скумрия. 2. Прен. Разг. Много слаб, сух човек. • Като чироз. Извънредно слаб. |
| число - мн. числа, ср. 1. Математическа величина — понятие за количество, с което се брои и смята. Цели числа. Рационални числа. 2. Разг. ... |
| чисто - нареч. 1. Без замърсявания. В стаята е чисто. 2. Без друг примес. 3. Ясно, отчетливо, правилно. Говоря чисто. 4. Изключително, пре... |
| чибук - мн. чибуци, (два) чибука, м. Вид лула с дълга тръба. |
| чифут - мн. чифути, м. Остар. Пренсбр. Евреин. |
| нечий - нечия, нечие, мн. нечии, неопр. местоим. Който принадлежи на някого. Нечие дете плаче. • Нечий си. За засилване на неопределеностт... |
| чинен - чинна, чинно, мн. чинни, прил. Остар. Кротък, послушен, мирен. // нареч. чинно. Стоя чинно пред баща си. |
| чирен - мн. чирени, (два) чирена, м. Диал. Дръжка на нож. |
| чиреп - мн. чирепи, (два) чирепа, м. Диал. Парче от счупен глинен или порцеланов съд. |
| чифте - мн. чифтета, ср. Разг. Ловна пушка с две цеви; двуцевка. • Хвърлям чифте. Разг. За животно — ритам едновременно с двата задни крак... |
| ничий - ничия, ничие, мн. ничии, отриц. мест. Който не е на никого и не се отнася до никого. Направих го без ничия помощ. Ничия земя. |
| чивия - мн. чивии, ж. Диал. Клин, гвоздей, приспособление за окачване. • Изхвръква/мръдва ми чивията. Разг. Побърквам се, обезумявам. |
| чизми - само мн. Остар. Ботуши, обикн. меки и високи. Котаракът с чизми. |
| чиния - мн. чинии, ж. 1. Домакински съд, обикн. с кръгла форма и леко повдигнати краища, за сервиране на храна. Чиния за риба. Дълбока чин... |
| чистя - чистиш, мин. св.чистих, м прич. чистил, несв.; какво. 1. Правя да стане чист, отстранявам нечистотиите. Чистя жилището си. 2. Осво... |
| датчик - мн. датчици, (два) датчика, м. Уред, който регистрира и показва данни за действието и проявите на механизъм, апарат, организъм или... |
| значим - значима, значимо, мн. значими, прил. 1. Който носи съдържание; значещ. Значима единица. 2. Който има голяма стойност, важност. Зна... |
| лъчист - лъчиста, лъчисто, мн. лъчисти, прил. 1. Който излиза и се разпространява във вид на лъчи. Лъчиста светлина. Лъчисто сияние. 2. Спе... |
| пъпчив - пъпчива, пъпчиво, мн. пъпчиви, прил. По който има (много) пъпки (във 2 и 3 знач.). Пъпчиво лице. // същ. пъпчивост, пъпчивостта, ж... |
| съчиня - съчиниш, мин. св. съчиних, мин. прич. съчинил, св. — вж. съчинявам. |