| чи - Намерени са 402 думи от търсенето |
|---|
| прилепчив - прилепчива, прилепчиво, мн. прилепчиви, прил. Разг. 1. Който прихваща; заразен, заразителен. 2. За човек — който лесно се прилепва... |
| чистилище - мн. чистилища, ср. Според християнските вярвания — място, където душите на умрелите се пречистват от греховете си, преди да отидат... |
| придирчив - придирчива, придирчиво, мн. придирчиви, прил. Който придирва; взискателен. // същ. придирчивост, придирчивостта, ж. |
| чик-чирик - междум. За наподобяване на звук, издаван от някои птици, обикн. врабчови. |
| чифликчия - мн. чифликчии, м. Собственик на чифлик. // прил. чифликчийски, чифликчийска, чифликчийско, мн. чифликчийски. |
| барабанчик - мн. барабанчици.Лице, което отмерва с барабан такта при маршируване. |
| батакчийка - мн. батакчийки.Жена батакчия. |
| загорчи ми - мин. св. загорча ми, мин. прич. загорчало ми, св. — вж. загорчава ми. |
| заготовчик - мн. заготовчици, м. Работник, който изработва заготовки. |
| зачислявам - зачисляваш, несв. и зачисля, св. 1. Кого. Включвам в група, категория, организация, учреждение и др. за определени права или задъл... |
| значителен - значителна, значително, мн. значителни, прил. 1. Който е с твърде големи размери, с голямо значение. Значителна сума. Значителна п... |
| значително - нареч. Твърде; в голяма степен. Напредвам значително. |
| насърчител - насърчителят, насърчителя, мн. насърчители, м. Лице, което насърчава. |
| безчинство - мн.безчинства.Произвол, безобразие, злодеяние; неприличие. |
| злополучие - мн. злополучия, ср. 1. Неблагополучие, неуспех. 2. Нещастие, бедствие. |
| злочинство - мн. злочинства, ср. Злосторничество, пакостене. |
| майчинство - само ед. 1. Състояние на жена, която е бременна, ражда и кърми или отглежда дете. Отпуск по майчинство. 2. Достойнство на майка. |
| многоточие - мн. многоточия, ср. Спец. Препинателен знак, състоящ се от три точки (...), който означава пропуск в текста. |
| настройчик - мн. настройчици, м. Лице, което настройва (в 1 и 2 знач.). |
| недоверчив - недоверчива, недоверчиво, мн. недоверчиви, прил. Който не се доверява на другите. Недоверчив поглед. // същ. недоверчивост, недове... |