лаеш, мин. св. лаях, мин. прич. лаял, несв. 1. За
куче —
издавам характерен вик — лай. Кучето лае ожесточено по непознатия . 2. Прен. Разг. Пренебр.
Говоря лоши неща за
някого; ругая, нападам. Журналистите всеки ден лаят по парламента. • Лая на аба. Приказвам напразно.