люлееш, мин. св. люлях, мин. прич. люлял, несв.; какво/кого.
Клатя многократно в две противоположни посоки (в
люлка или на ръце).
Люлея бебето в люлка. Люлея го на ръце. Вятърът люлее клоните. -
люлея се. Клатя се равномерно насам-натам (в люлка, на
дърво и др.). // същ. люлеене, ср.