само ед. 1. Съвкупност от писмени произведения на един народ, на една епоха или изобщо. Събитието е отбелязано в литературата от тази епоха. 2. Съвкупност от художествени произведения (лирика, епос, драма) от епоха, страна, период. Българската литература. Западноевропейска литература. 3. Съвкупност от научни съчинения по отрасъл на науката, по въпрос. Не е проучена литературата по въпроса за тази категория на глагола. // прил. литературен, литературна, литературно, мн. литературни. Литературно творчество. Литературни източници. Литературни опити. Литературна критика.

B съня показват, че действаш наслуки, липсва ти реална информация и не можеш да се ориентираш добре в ситуацията.

literature