| sk - Намерени са 887 думи от търсенето |
|---|
| мускулатура - мн. мускулатури, ж. Съвкупността от всички мускули. Добре развита мускулатура. |
| металически - металическа, металическо, мн. металически, прил. Метален. |
| наскитам се - наскиташ се, св. — вж. наскитвам се. |
| осквернявам - оскверняваш, несв. и оскверня, св.; кого/какво. Подлагам на поругание; опетнявам, опозорявам. Оскверни душата си. |
| пластически - пластическа, пластическо, мн. пластически, прил. Пластичен. |
| предсказвам - предсказваш, несв. и предскажа, св.; какво. Казвам предварително какво ще се случи в бъдеще; предричам, пророкувам, предвещавам. |
| приисква ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и прииска ми се, св.; безл. Внезапно ми се появява желание за нещо; прищява ми се. |
| приласкавам - приласкаваш, несв. и прилаская, св.; кого. Проявявам нежност към някого, като го успокоявам с ласки. |
| приплесквам - приплескваш, несв. и приплесна, св.; какво. Правя нещо да придобие плоска, равна форма; сплесквам. |
| прозаически - прозаическа, прозаическо, мн. прозаически, прил. Прозаичен. |
| разплесквам - разплескваш, несв. и разплескам, св.; какво. С леки удари, с плескане правя да стане плосък. Разплесквам пита. |
| силабически - силабическа, силабическо, мн. силабически, прил. Силабичен. • Силабическо стихосложение. Спец. Използване на еднакъв брой срички в... |
| скандалджия - мн. скандалджии, м. Човек, който обича да прави скандали (в 1 знач.). |
| фанатически - фанатическа, фанатическо, мн. фанатически, прил. Фанатичен. // нареч. фанатически. |
| фотографски - фотографска, фотографско, мн. фотографски, прил. 1. Който се отнася до фотография. Фотографски материал. Фотографска снимка. Фотог... |
| осквернител - осквернителят, осквернителя, мн. осквернители, м. Човек, който осквернява. |
| реторически - реторическа, реторическо, мн. реторически, прил. Реторичен. |
| риторически - риторическа, риторическо, мн. риторически, прил. Реторически. |
| угоднически - угодническа, угодническо, мн. угоднически, прил. 1. Който е присъщ на угодник. 2. Който изразява раболепие, угодничество. Угодниче... |
| юрисконсулт - мн. юрисконсулти, м. Юрист в организация, назначен за консултант по правни въпроси и защитник на интересите й. |