мн. фигури, ж. 1. Спец. В геометрията — заградена от непрекъсната
линия плоскост,
както и съвкупност от разположени в
определен ред точки, линии, повърхности или тела. Геометрична
фигура. 2. Очертание на нещо. външен вид; образ. Тази фигура ми е неизвестна. Една фигура се изгуби в мрака. 3. Това. което се описва, очертава върху някаква плоскост при движение, танц, летене, плетене и др.
4. Схема, таблица и др. за илюстрация в книга.
5. Очертание на човешкото тяло; телосложение. Елегантна фигура. 6. Скулптурно или живописно изображение на човек илк животно. Мраморна фигура. Картина с няколко фигури. 7. Прен. Човек с неговите особени качества, обикн. в литературата, историята и др.; образ, герой. Голяма фигура в българската история е Паисий. 8. Изваяни метални, дървени или др. приспособления за игра на шах. Най-силната шахматна фигура е царицата. 9. Спец. В стилистиката — устойчива и повтаряща се конструкция от думи, която усилва изразителността на речта. Стилистична фигура.