| -----н-- - Намерени са 414 думи от търсенето |
|---|
| съзнание - мн. съзнания, ср. 1. Спец. Висша психическа дейност у човека като отражение на действителността. 2. Способност на човека да разсъж... |
| съмнение - мн. съмнения, ср. 1. Неувереност в истинността на нещо. Поставям под съмнение. 2. Предположение за нещо неприятно, лошо; подозрени... |
| съперник - мн. съперници, м. 1. Този, който съперничи на друг в нещо. Съперници във футболна среща. 2. Влюбен в едно лице по отношение на дру... |
| съратник - мн. съратници, м. Човек, който споделя напълно дейността на друго лице; верен другар в работата или борбата. |
| търпение - само ед. 1. Способност да се търпи. Имайте малко търпение. Губя търпение. 2. Настойчивост, упоритост при работа. С търпение и труд... |
| чапкънин - мн. чапкъни, м. Разг. Развратник, уличник, женкар. |
| шашкънин - мн. шашкъни, м. Разг. Грубо. Шашкън. |
| болезнен - болезнена, болезнено, мн. болезнени. прил.1. Който изразява или предизвиква болка, страдание. Болезнен вид. Болезнена инжекция.2. ... |
| брожение - мн. брожения.Обществено недоволство, вълнение. |
| виновник - мн. виновници, м.1. Виновен човек.2. Разг. Този, който е причина за нещо, обикн. позитивно. |
| вложение - мн. вложения, ср.Пари, които се влагат в нещо, от което се очаква печалба, полза. Това е добро вложение. |
| визионер - (фр. visionnaire по лат. visio 'видение')Книж. Човек, който има видения. |
| глухоням - глухоняма, глухонямо, мн. глухонеми, прил.Който е лишен от слух и от способност да говори. |
| годишник - мн. годишници, (два) годишника, м.Сборник с научни трудове, който излиза един път всяка година. Годишник на университета. |
| гостенин - мн. гости, м.Разг. Гост. |
| доносник - мн. доносници, м. Човек, който прави доноси. |
| дворянин - мн. дворяни, м. Истор. Лице, което принадлежи към дворянството. // прил. дворянски, дворянска, дворянско, мн. дворянски. Дворянски... |
| дописник - мн. дописници, м. Човек, който сътрудничи на вестник или списание, като изпраща дописки от мястото, където живее; кореспондент. |
| духовник - мн. духовници, м. Църковен служител; свещенослужител. // прил. духовнически, духовническа, духовническо, мн. духовнически. |
| ерогенен - ерогенна, ерогенно, мн. ерогенни, прил. Който предизвиква полово възбуждане. Ерогенни зони. |