-----н-- - Намерени са 414 думи от търсенето |
персонал - само ед. Съвкупността от всички служители в учреждение или заведение, представляваща група по професионален или друг признак. Перс... |
пламенен - пламенна, пламенно, мн. пламенни, прил. 1. Ярък, светъл, горящ. Пламенен поглед. 2. Прен. Много силен, страстен, буен. Пламенна лю... |
пламенея - пламенееш, мин. св. пламенях, мин. прич. пламенял, несв. 1. Светя, горя. Искрите пламенеят. 2. Прен. Светя като пламък. Небето пла... |
планинар - планинарят, планинаря, мн. планинари, м. Турист, който обича да ходи в планината. // прил. планинарски, планинарска, планинарско, ... |
плацента - мн. плаценти, ж. Спец. В анатомията — временен орган, който се развива у бременните жени и у висшите бозайници за изхранване на за... |
подаяние - мн. подаяния, ср. Нещо, което се дава на изпаднал човек, на просяк като милостиня. |
подканям - подканяш, несв. Подканвам. |
познание - мн. познания, ср. 1. Само ед. Придобиване на знания за света. 2. Обикн. мн. Съвкупност от знания в определена област. Познания по ... |
покаяние - мн. покаяния, ср. Обикн. ед. Признаване на грешка, вина; разкаяние. |
покаяник - мн. покаяници, м. Човек, който се покайва. |
поразник - мн. поразници, м. Разг. Човек, който прави поразии, пакости, бели; пакостник, злосторник. |
послание - мн. послания, ср. 1. Официално обръщение към някого под формата на писмо. 2. Разг. Ирон. Дълго писмо. |
посланик - мн. посланици, м. 1. Човек, който представлява своята страна в чужда. 2. Пратеник, емисар. Посланик за мир. // прил. посланически,... |
потайник - мн. потайници, м. Разг. Човек, който е потаен. |
потиснат - потисната, потиснато, мн. потиснати, прил. 1. Когото потискат. 2. Измъчен, изтерзан, угнетен. |
потурнак - мн. потурнаци, м. Християнин, който е приел мохамеданството, потурчил се е. |
прасенце - мн. прасенца, ср. Умал. Прасе (в 1 знач.). |
пратеник - мн. пратеници, м. Човек, който се праща с някаква мисия някъде. Специален пратеник на ООН. // прил. пратенически, пратеническа, пр... |
предание - мн. предания, ср. Разказ за миналото, който се предава от уста на уста; мит, легенда, приказка. |
преценка - мн. преценки, ж. Преценяване. Вярна преценка. |