-----н-- - Намерени са 414 думи от търсенето |
огладнея - огладнееш, мин. св. огладнях, мин. прич. огладнял, св. — вж. огладнявам. |
озарение - мн. озарения, ср. 1. Озаряване, сияние. 2. Проблясък, проясняване на съзнанието. |
опасение - мн. опасения, ср. Чувство на тревога, страх, безпокойство; предчувствие за опасност. Докторът има опасения, че положението му ще с... |
опекунка - мн. опекунки, ж. Жена опекун. |
оригинал - мн. оригинали, (два) оригинала, м. 1. Първоизработен предмет; първообраз. Трябва да представиш оригинала на дипломата си, а не коп... |
измамник - мн. измамници, м. Човек, който мами, лъже. |
изравням - изравняш, несв. и изравня, св. Остар. Изравнявам. |
изстинка - само ед. Разг. Неразположение на организма, предизвикано от простудяване; настинка. Имам изстинка. |
интернат - мн. интернати, (два) интерната, м. Общежитие за ученици; пансион. Живее на интернат. |
камбанен - камбанна, камбанно, мн. камбанни, прил. Който се отнася до камбана. Камбанен звън. |
камбанка - мн. камбанки, ж. 1. Малка камбана, звънче. Купих си за сувенир медна камбанка. 2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи камбан... |
кампания - мн. кампании, ж. Организирана стопанска, обществено-политическа или военна дейност с ясно определени цели и период на провеждане. ... |
кардинал - мн. кардинали, м. В католическата църква — висш духовен сан след папата. // прил. кардиналски, кардиналска, кардиналско, мн. карди... |
карминен - карминена, карминено, мн. карминени, прил. Който е с тъмночервен цвят. |
картинен - картинна, картинно, мн. картинни, прил. 1. Който е свързан с картина (в 1 и 2 знач.). Картинна галерия. 2. Който притежава образно... |
картинка - мн. картинки, ж. Малка картина. • Внимавай в картинката. Отнасяй се по-сериозно. |
кладенец - мн. кладенци, (два) кладенеца, м. 1. Дълбока, иззидана по края дупка, оградена за обезопасяване, от която се черпи вода с кофа, ок... |
кладенче - мн. кладенчета, ср. 1. Малък кладенец. 2. Дупка в брашното при замесване на тесто, в която се слагат вода, яйца и др. Правя кладен... |
крайщник - мн. крайщници, (два) крайщника, м. Парче от края на хляб. |
лазарник - мн. лазарници, (два) лазарника, м. Разг. Пренебр. Година от живота на човек. Навърших четирийсст лазарника. |