| -----н-- - Намерени са 414 думи от търсенето |
|---|
| изселник - мн. изселници, м. Човек, който е изселен. В селото бяха дошли изселници от Беломорска Тракия. |
| керкенез - мн. керкенези, (два) керкенеза, м. Вид ястреб. |
| кестеняв - кестенява, кестеняво, мн. кестеняви, прил. Който е с цвят на зрял кестен, обикн. за коса. Тя е с кестенява коса. |
| метежник - мн. метежници, м. Лице, което организира метеж или участва в метеж. // прил. метежнически, метежническа, метежническо, мн. метежни... |
| мизерник - мн. мизерници, м. Лице, което прави мизерии (във 2 знач.). |
| междинен - междинна, междинно, мн. междинни, прил. Който е разположен между две неща. |
| месечник - мн. месечници, (два) месечника, м. Периодично печатно издание, което излиза един път в месеца. |
| неверник - мн. неверници, м. 1. Човек, който не е верен. 2. Човек, който не вярва. 3. Друговерец (нехристиянин). |
| неделник - мн. неделници, (два) неделника, м. Сборник с неделни религиозни четива. |
| немирник - мн. немирници, м. Човек, който е немирен; пакостник. |
| нетленен - нетленна, нетленно, мн. нетленни, прил. 1. Който не гние, не се разлага. Нетленни останки. 2. Прен. Вечен, безсмъртен. Нетленни сл... |
| пепелник - мн. пепелници, (два) пепелника, м. Съд за събиране на пепел. Остави угарката в пепелника. |
| пещерняк - мн. пещерняци, м. Човек, който се занимава с посещаване и изучаване на пещерите и живота в тях. |
| пременям - пременяш, несв. Пременявам. |
| препеням - препеняш, несв. и препеня, св. Разг. Държа нещо на огън, докато му се скрие пяната. |
| префинен - префинена, префинено, мн. префинени, прил. 1. Прекалено фин; изтънчен, изнежен, деликатен. Префинен жест. 2. Ирон. Който е стигнал... |
| префиням - префиняш, несв. и префиня, св.; какво/кого. Правя да стане прекалено фин. |
| приемник - мн. приемници, м. 1. Човек, който приема, наследява една работа от друг. 2. Спец. Кръстник. |
| сведение - мн. сведения, ср. 1. Известие, новина, информация, предадени от някъде. Получавам сведения от фронта. Изпращам сведения. Нямам ник... |
| свещеник - мн. свещеници, м. Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор. ... |