| -----н-- - Намерени са 414 думи от търсенето |
|---|
| избраник - мн. избраници, м. 1. Човек, който е избцан чрез гласуване. Народен избраник. 2. Любим мъж. 3. Лице, което се отличава от другите п... |
| изгнание - само ед. 1. Прогонване от родна страна или роден край, обикн. по политически причини; изселване. Живея в изгнание две години. 2. Д... |
| изгнаник - мн. изгнаници, м. Човек, който е в изгнание. // прил. изгнанически, изгнаническа, изгнаническо, мн. изгнанически. |
| издайник - мн. издайници, м. Остар. Лице, което предава някого. |
| изклинча - изклинчиш, мин. св. изклинчих, мин. прич. изклинчил, св. — вж. изклинчвам. |
| бездънен - бездънна, бездънно, мн. бездънни.1. Който е извънредно дълбок; безкраен, безграничен.2. Ирон. Който поглъща или побира голямо коли... |
| безсънен - безсънна, безсънно, мн. безсънни.Който е прекаран без да спи. Безсънна нощ. |
| безсъние - мн. безсъния.Болезнена липса на сън; състояние, при което човек не може да заспи. |
| връстник - мн. връстници, м.Човек, който е на една възраст с друг човек. |
| вълнение - мн. вълнения, ср.1. Само ед. Движение на вълни по водна повърхност.2. Прен. Само ед. Душевно безпокойство. Очаквам с вълнение резу... |
| дървения - само ед. Дървените части на жилище или на мебел. |
| изведнъж - нареч. 1. Ненадейно, внезапно. Стана изведнъж. Запя изведнъж. 2. Рязко, без преход. Изведнъж ставаше стръмно. 3. Едновременно, от ... |
| иззвънтя - иззвънтиш, мин. св. иззвънтях, мин. прич. иззвънтял, св. — вж. иззвънтявам. |
| кръстник - мн. кръстници, м. 1. Лице, което кръщава, обикн. дете, по християнския обред кръщение. 2. Лице, което кумува на сватбата на някого... |
| кръщение - мн. кръщения, ср. Християнски обред за даване на име на дете. • Бойно кръщение. Първо участие в бой или в някаква важна дейност. |
| къщовник - мн. къщовници, м. Човек, който се грижи много за дома си. Той е голям къщовник, чисти, мете. |
| наведнъж - нареч. От един път, изцяло. Лапнах цялата филия наведнъж. |
| накърнен - накърнена, накърнено, мн. накърнени, прил. Който не е цял; с нарушена цялост, засегнат. Накърнена цялост. Накърнено достойнство. |
| напълнея - напълнееш, мин. св. напълнях, мин. прич. напълнял, св. — вж. напълнявам. |
| наръчник - мн. наръчници, (два) наръчника, м. Книга, сборник с най-необходими данни в някоя област, който се използва често. Наръчник за млад... |