-----н-- - Намерени са 414 думи от търсенето |
началник - мн. началници, м. Длъжностно лице, което ръководи някаква служба. Началник влак. |
начерням - начерняш, яесв. и начерня, св.; какво/ кого. 1. Намазвам с черна боя. 2. Прен. Злословя за някого, злепоставям. |
нашийник - мн. нашийници, (два) нашийника, м. 1. Поставен върху шията на куче ремък, към който се прикрепва синджир. 2. Нешо пришито на дреха... |
незнание - мн. незнания, ср. Липса на знание поради недоученост или неосведоменост. По незнание е пропуснал да дойде на срещата. |
нестинар - нестинарят, нестинаря, мн. нестинари, м. Човек, който играе бос върху жарава. |
нехайник - мн. нехайници, м. Нехаен и безгрижен човек. |
осезание - само ед. Възприемане на предметите чрез допир до тях. |
отоманка - мн. отоманки, ж. Остар. Вид канапе с възглавници. |
отпуснат - отпусната, отпуснато, мн. отпуснати, прил. 1. Който е в ненапрегнато положение. Лежи отпусната в тревата. 2. Нестегнат, разхлабен,... |
отчаяние - мн. отчаяния, ср. Състояние на крайна безднадежност; униние. Погледна с отчаяние болното дете. |
охладнея - охладнееш, мин. св. охладнях, мин. прич. охладнял, св. — вж. охладнявам. |
партенка - мн. партенки, ж. 1. Правоъгълно парче плат, с което се обвива крака вместо чорап. 2. Жарг. Лъжлив слух. Кой пусна партенката, че с... |
планинец - мн. планинци, м. Човек, който живее в планината. |
прашинка - мн. прашинки, ж. Частичка, елемент от прах. Влезе ми прашинка в окото. |
палавник - мн. палавници, м. Палаво дете или младеж. |
палешник - мн. палешници, (два) палешника, м. Остар. Желязна част от рало, която разравя земята; лемеж. |
паметник - мн. паметници, (два) паметника, м. 1. Скулптурно или архитектурно произведение, издигнато в памет на някого или на нещо. Надгробен... |
патронаж - само ед. 1. Покровителство. Фестивалът се провежда под патронажа на президента. 2. Лечебно-профилактични посещения по домовете на ... |
ператник - мн. ператници, (два) ператника, м. Диал. Голям котел, в който се топли вода за пране. |
персонаж - мн. персонажи, (два) персонажа, м. 1. Спец. Само ед. Съвкупността от действащи лица в художествена творба. Филмът е с интересен пе... |