-----н-- - Намерени са 414 думи от търсенето |
пустинен - пустинна, пустинно, мн. пустинни, прил. 1. Който е присъщ на пустиня. Пустинен климат. 2. Прен. Необитаем, безлюден, пуст. Пустине... |
студенея - студенееш, мин. св. студенях, мин. прич. студенял, несв. 1. Обхваща ме студ; изстивам, изстудявам се. 2. Безл. Става студено. Студ... |
труженик - мн. труженици, м. Човек, който се труди, който работи упорито. |
уверение - мн. уверения, ср. 1. Увещание, убеждаване. Не вярвам в твоите уверения. Дадох му уверение, че ще бъда точен. 2. Документ, удостов... |
умиление - само ед. Затрогване, разчувстване, разнеженост. Изпадам в умиление от хубавите песни. Гледам с умиление. // нареч. умилено. |
унижение - мн. унижения, ср. 1. Унижаване. Подлагам на унижения. Изживявам големи унижения. 2. Постъпка, която унижава. Устройвам унижения. |
утешение - само ед. 1. Утешаване. 2. Утеха. |
чужденец - мн. чужденци, м. 1. Жител на чужда страна. 2. Прен. Човек, който е чужд на някакво общество или обстановка. |
безценен - безценна, безценно, мн. безценни.1. Много ценен, много скъп.2. Прен. Който има много положителни качества или е много нужен. |
бележник - мн.бележници,(два) бележника.1. Малка тетрадка, тефтер за водене на бележки.2. Разг. Ученическа книжка за вписване на успеха и пов... |
бременен - бременна, бременно, мн. бременни.За жена или женско животно - която носи плод в утробата си. |
вцепенен - вцепенена, вцепенено, мн. вцепенени, прил.1. Който е неподвижен, безчувствен, вдървен.2. Прен. Изненадан, уплашен.// същ. вцепенен... |
вечерник - мн. вечерници, (два) вечерника, м.Лек, приятен вятър, който духа лятно време привечер. |
влечение - само ед.1. Стремеж, наклонност. Имам влечение.2. Стремеж за интимна близост. |
временен - временна, временно, мн. временни, прил.Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен. Временно явление. Вр... |
движение - мн. движения, ср. 1. Спец. Във философията — форма на съществуване на материята, която е в непрекъснат процес на развитие. 2. Всяк... |
десетник - мн. десетници, м. Истор. Ръководител на войскова, работна или организационна група от десет души. |
единение - само ед. 1. Единство, сплотеност. 2. Уединение, усамотеност. В единение. |
излияние - мн. излияния, ср. Емоционално разкриване на чувства и вълнения. Слушам излияния. |
изменник - мн. изменници, м. Човек, който изменя на някого или на нещо. Изменници на идеята. |