| -----н-- - Намерени са 414 думи от търсенето |
|---|
| отшелник - мн. отшелници, м. 1. Истор. Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник. 2. Прен. Човек, който страни от друг... |
| подемник - мн. подемници, (два) подемника, м. Съоръжение за издигане на строителни материали; асансьор. |
| прошение - мн. прошения, ср. Остар. Молба, просба. |
| плутоний - плутоният, плутония, само ед., м. Радиоактивен химически елемент, получен по изкуствен начин и използван за производство на атомна... |
| побеснея - побеснееш, мин. св. побеснях, мин. прич. побеснял, се. — вж. побеснявам. |
| побойник - мн. побойници, м. Човек, който обича да се бие и често се бие. Детето расте голям побойник. // прил. побойнически, побойническа, п... |
| поборник - мн. поборници, м. 1. Истор. Борец за освобождение от турско робство. 2. Смел и настъпателен участник в обществения живот. Поборник... |
| повилнея - повилнееш, мин. св. повилнях, мин. прич. повилнял, св. — вж. повилнявам. |
| подменям - подменяш, несв. и подменя, св.; какво. Заменям едно нещо с друго; разменям, сменям. |
| подчинен - подчиненият, подчинения, мн. подчинени, м. По-долен в служебната йерархия по отношение на началника си. |
| пожизнен - пожизнена, пожизнено, мн. пожизнени, прил. Който ще се реализира до края на живота на някого. Пожизнена рента. |
| поименен - поименна, поименно, мн. поименни, прил. Който съдържа имена. Поименен списък. |
| покойник - мн. покойници, м. Умрял човек. |
| помощник - мн. помощници, м. Човек, който помага на някого. Способен и работлив помощник. |
| потисник - мн. потисници, м. Този, който потиска (в 1 знач.). // прил. потиснически, потисническа, потисническо, мн. потиснически. Потисничес... |
| поучение - мн. поучения, ср. Назидателен съвет; поука. |
| почернея - почернееш, мин. св. почернях, мин. прич. почернял, св. — вж. почернявам. |
| почерням - почерняш, несв. и почерня, св. 1. Какво. Правя нещо да стане черно. 2. Прен. Кого. Озлочестявам, предизвиквам скръбта на някого; з... |
| провинен - провинена, провинено, мн. провинени, прил. Който се е провинил. Провинен ученик. |
| променям - променяш, несв. и променя, св.; какво/кого. Правя промяна в нещо или в някого. Променям навиците си. Променям външността си. Нашат... |