gled - Намерени са 56 думи от търсенето |
оглед - мн. огледи, (два) огледа, м. Оглеждане на нещо. Преди търга ще има оглед на изложените автомобили. • С оглед. С намерение, със сме... |
гледка - мн. гледки, ж.1. Това, което се открива пред погледа при гледане от високо или на което се спира погледът. Каква гледка само има о... |
гледам - гледаш, несв.1. Какво/кого. Възприемам с очите си. Гледам филма. Гледам децата навън.2. Търся с поглед, проверявам. Гледам за дъще... |
гледач - мн. гледачи, м.Истор. Работник в кооперативна или държавна животновъдна ферма. |
наглед - нареч. При външно оглеждане, на външен вид; както ми се струва, че е. Той наглед е добър човек. |
сгледа - мн. сгледи, ж. Остар. Оглеждане на мома, преди да бъде поискана за съпруга, от годежари или от момъка. |
поглед - мн. погледи, (два) погледа, м. 1. Краткотрайно насочване на очите към нещо. Внезапен поглед. 2. Начинът, по който гледа човек. Мра... |
гледец - мн. гледци, (два) гледеца, м.1. Зеница на око.2. Кръгчето на окото около зеницата; ирис. |
изглед - мн. изгледи, (два) изгледа, м. 1. Вид, който се открива отнякъде; гледка. От тази височина се откриваше красив изглед към града. 2... |
възглед - мн. възгледи, (два) възгледа, м.Изградено становище, мнение; гледище, съждение. Научни възгледи. |
огледам - огледаш, св. — вж. оглеждам. |
угледен - угледна, угледно, мн. угледни, прил. Разг. Който има приличен, стегнат вид; приятен на вид. Угледно момиче. //същ. угледност, угле... |
гледище - мн. гледища, ср.1. Начин на мислене, на възприемане, на мнение; становище, възглед, схващане, разбиране. Неговото гледище по въпро... |
гледачка - мн. гледачки, ж.1. Жена, която гадае (в 1 знач.) на карти, кафе, ръка; врачка.2. Жена, която е наета да се грижи за малко дете или... |
загледам - загледаш, св. — вж. заглеждам. |
изгледам - изгледаш, св. — вж. изглеждам. |
късоглед - късогледа, късогледо, мн. късогледи, прил. 1. Който страда от късогледство. 2. Прен. Който не е предвидлив, не е прозорлив. Късогл... |
съгледам - съгледаш, св. — вж. съглеждам. |
мироглед - мн. мирогледи, (два) мирогледа, м. Система от възгледи за света; светоглед. Прогресивен мироглед. // прил. мирогледен, мирогледна,... |
огледало - мн. огледала, ср. 1. Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея пре... |