| ка - Намерени са 3544 думи от търсенето |
|---|
| уловка - мн. уловки, ж. Скроена примамка, капан, хитрост, подлост (при спор или с действие). Подготвям уловка. Попадам в уловката. Това е у... |
| упойка - мн. упойки, ж. 1. Вещество, което, прилагано при хирургическа намеса, прави организма нечувствителен. Намирам се под упойка. 2. Са... |
| утайка - мн. утайки, ж. Събрани на дъното в съд с течности или във воден басейн твърди частици. • Утайка на обществото. Най-долната прослой... |
| физика - само ед. 1. Спец. Наука, в която се изучават свойствата и строежът на материята, нейното движение и изменение, както и закономерно... |
| фичкам - фичкаш, несв.; какво. Диал. Хвърлям небрежно, без да се интересувам къде пада. |
| фреска - мн. фрески, ж. Рисунка с водни бои върху прясна мазилка, обикн. в църкви; стенопис. |
| хватка - мн. хватки, ж. 1. В спортната борба — начин за хващане на противника, специална позиция. Ловка хватка. Прилагам различни хватки. 2... |
| хлопка - мн. хлопки, ж. Разг. Хлопатар. |
| хойкам - хойкаш, несв. Разг. Пренебр. Ходя без работа; скитам, миткам. // същ. хойкане, ср. |
| храчка - мн. храчки, ж. Гъста слуз, която се отделя от секретите на белите дробове или носната кухина и се изхвърля през устата. Кървава хр... |
| цункам - цункаш, несв. Умал. Гальовно. Целувам. Ела при мене да те цункам. |
| цукало - мн. цукала, ср. Съд за ходене по естествена нужда в стаята; нощно гърне. |
| чипкам - чипкаш, несв.; кого. Гальовно. Къпя в корито (малко дете, бебе). - чипкам се. Разг. Къпя се, като пляскам във водата. |
| чаткам - чаткаш, несв. Разг. 1. Издавам рязък звук "чат" при удряне. Камъните чаткаха по железния покрив. 2. Издавам рязък звук п... |
| чепкам - чепкаш, несв.; какво. 1. Разчесвам, разказвам. 2. Прен. Проучвам внимателно, разнищвам: разчепквам. Чепка все тази тема. |
| чистка - мн. чистки, ж. Отстраняване на неудобни лица от политическа групировка или друга организация. |
| чушкам - чушкаш. Диал. Вадя зърната на растение от шушулките им. |
| шапкар - шапкарят, шапкаря, мн. шапкари, м. 1.Човек, който произвежда и/или продава шапки. 2.Прен. Жарг. Военнослужещ. // прил. шапкарски, ... |
| шаркав - шаркава, шаркаво, мн. шаркави, прил. Разг. Болен от шарка |
| шашкам - шашкаш, несв.; кого/какво. Разг. Шашардисва. Не ме шашкай! - шашкам се. Шашардисвам се. Не се шашка лесно. |