ка - Намерени са 3544 думи от търсенето |
лъка - мн. лъки, ж. Разг. Ниско място край река. Широка лъка. |
мъка - мн. мъки, ж. 1. Силна душевна или телесна болка; страдание. 2. Тегло, труден живот. 3. Усилие. С мъка си пробивахме път през гъста... |
ръка - мн. ръце, ж. 1. Горен крайник на човек от рамото до пръстите или от китката до пръстите. Слаби ръце. Слагам ръкавици на ръцете си.... |
тъка - тъчеш, мин. св. тъках, мин. прич. тъкал, несв.; какво. 1. Изработвам на стан материя, плат. Тя тъче килими. 2. Прен. За паяк — пле... |
като - предлог. 1. За посочване на сходство или еднаквост между предмети, явления, признаци или свойства. Навън е горещина като огън. Бял... |
каро - мн. кари, ср. Вид карта за игра, означена с червен четириъгълник. Паднаха ми се две кари. |
кока - само ед. Тропически южноамерикански храст, от който се получава кокаин. |
мока - само ед. Качествено арабско кафе. |
окая - окаеш, мин. св. окаях, мин. прич. окаял, св. - вж. окайвам. |
окат - оката, окато, мн. окати, прил. Остар. 1. Който има очи. 2. Който вижда, не е сляп. |
каиш - мн. каиши, (два) каиша, м. Разг.1. Дълга ивица от кожа, брезент и др. за връзване; ремък.2. Колан от кожа.3. Бръснарско съоръжение... |
каки - прил., неизм. Който има глинестожълтеникав цвят. Пак е на мода цветът каки. |
кама - мн. ками, ж.1. Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие; кинжал. Подариха му малка кама с калъф.2. Железен или дървен клин. |
кант - кантът, канта, мн. кантове, (два) канта, м. 1. Цветна ивица, с която се обточват шевове или краища на дрехи. Бял панталон с тъмнос... |
каня - каниш, мин. св. каних, мин. прич. канил, несв. 1. Кого. Повиквам, предлагам да дойде с някаква цел. Каня приятеля си на концерт. К... |
кука - мн. куки, ж. 1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на зак... |
кадя - кадиш, мин. св. кадих, мин. прич. кадил, несв. 1. Разг. За огън, свещ — изпускам дим при горене. 2. Прикадявам с тамян храна, гроб... |
кажа - кажеш, мин. св. казах, мин. прич. казал , св. — вж. казвам. |
каза - мн. кази, ж. Истор. В Османската империя — административна териториална единица; околия. |
кака - мн. каки, ж. 1. По-голяма сестра. Вкъщи ли е кака ти? 2. По-голяма братовчедка. 3. Разг. В съчетание с женско име. Всяка по-голяма... |